Приучаване на детето към гърне – Махането на „памперса“
Преходът от памперса към гърнето е едно от първите големи предизвикателства в живота на детето и неговите родители. Макар често да се възприема като чисто хигиенен навик, според френската педиатърка и психоаналитичка Франсоаз Долто (Françoise Dolto) този процес има много по-дълбоко значение за психическото развитие на детето. В следващите редове ще представя нейните възгледи, които смятам за особено полезни за разбирането на трудностите, възникващи през този период.
За да опише този важен етап от развитието, Долто използва понятието „анална кастрация“. В нейната психоаналитична теория терминът „кастрация“ не означава физическо наказание или травма, а символичен процес на израстване. Чрез него детето постепенно се отделя от майката, изгражда собствена идентичност и започва да се възприема като самостоятелна личност и се учи да спазва една основна „ забрана“ да не действа „ във вреда“, да не „прави“ на друг това, което не би искало да му направят на него.
Тъй като терминът „анална кастрация“ може да звучи необичайно и дори смущаващо за съвременния читател, в тази статия ще го използвам като синоним на процеса на приучаване към гърне. Докато родителите обикновено го възприемат като усвояване на хигиенен навик и отказ от памперса, Франсоаз Долто ни посочва неговото психологическо значение за детето.
С други думи, приучаването към гърне не е просто физиологично обучение. То е сложен психологически и междуличностен процес, в който детето се учи да се справя с първите ограничения, да приема социалните правила, да изгражда лични граници и да развива усещане за собствена автономност. Именно този по-дълбок аспект Долто обозначава с понятието „анална кастрация“.
От тази гледна точка периодът на приучаване към гърне се превръща в много повече от ежедневна родителска задача. Той е важен етап в изграждането на детската личност и в начина, по който детето започва да се свързва със света около себе си.
Символичният смисъл на премахването на памперса: Разделянето с продукта
Около 2-рата до 4-тата година ( аналния стадии) детето започва да контролира своите сфинктери. Изпражненията са първото нещо, което детето произвежда само и което се отделя от тялото му.
Преди този етап детето възприема изпражненията като част от себе си – като „дар“ за майката или като ценен обект.
Аналната кастрация е необходим процес, при който детето трябва да приеме, че този негов продукт се отделя окончателно, отива в тоалетната и изчезва. То „губи“ част от това, което смята за свое, за да спечели нещо по-голямо – своята автономност.
Отказ от всемогъщество и приемане на социалните правила
В този етап от развитието си детето се сблъсква със Закона и забраните (често олицетворявани от бащата или социалните норми на чистота).
Детето разбира, че не може да отделя където и когато си поиска. То трябва да се съобразява с правилата на възрастните.
Този процес пречупва детското усещане за всемогъщество. Детето научава думите „не“, „мое“ и „твое“. Научава се да заменя физическото удоволствие от задържането/отделянето с удоволствието от това да бъде разбрано чрез езика.
Преминаване от материя към език
Според Долто всяка кастрация е успешна само ако загубата на физическото ниво бъде компенсирана на символично и езиково ниво:
Детето губи контрола над изпражненията си, но в замяна получава контрол над думите.
Вместо да изразява гнева или обидата си чрез цапане (анална агресия), то се научава да казва „Не!“, да спори и да изразява волята си чрез речта. То започва да се утвърждава като самостоятелна личност („Аз“).
Изграждане на границите на тялото
Аналната кастрация помага на детето да разбере къде свършва неговото тяло и къде започва външният свят. То осъзнава, че материята, която излиза от него, вече не е неговото тяло. Това преживяване е ключово за формирането на стабилен несъзнаван образ на тялото – концепция, с която Долто е световноизвестна.
Какъв е крайният смисъл?
Ако този етап премине успешно – чрез обяснения и без насилие или срам от страна на родителите, детето излиза от него със:
- Стабилно усещане за собствена идентичност и граници.
- Способност да споделя, да дава и да отказва (без да се чувства застрашено).
- Развита реч и умение за общуване с обществото.
Грешки които родителите допускат….
1. Преждевременно и насилствено привикване (Дресировка)
Много родители започват да слагат детето на гърне твърде рано (преди 18–24 месеца), водени от собственото си удобство или социален натиск.
Използват се методи на принуда – детето се държи с часове на гърнето, докато „не свърши работата“.
Това не е учене, а „дресировка“. Детето преживява това като насилие над тялото си и нахлуване в личното му пространство. Тъй като нервната му система още не е зряла, то се научава да стиска от страх, което поставя началото на обсесивното желание за контрол и хроничния запек по-късно в живота.
2. Срам, отвращение и наказания (Психологическо насилие)
Когато детето се изпусне (което е напълно естествено в този период), родителите понякога реагират с гняв, гнусливост или обидни думи („Мръсно е!“, „Как не те е срам, голям човек си!“).
Продуктът на детето се обявява за нещо гнусно и лошо.
Тъй като на този етап детето идентифицира изпражненията със себе си, то приема, че самото то е мръсно, лошо и нежелано. Това ражда дълбок, несъзнаван срам от собственото тяло и неговите функции, който в зряла възраст се трансформира в обсесия по чистотата (мизофобия) и перфекционизъм, за да се „маскира“ вътрешната мръсотия. Има дълбоки негативни отражения и въху формирането на сексуалността.
3. Свръхвъзторг и „купуване“ на подаръци
Обратната грешка също е много честа: родителите превръщат ходенето по нужда в грандиозно събитие, ръкопляскат, викат роднини и правят подаръци.
Изпражненията се издигат в култ като разменна монета за любов.
Детето остава с усещането, че неговата стойност зависи от това какво „дава“ физически. В зряла възраст това може да доведе до компулсивно раздаване (материално или емоционално), за да се заслужи любовта на другите, или обратното – до манипулативно задържане („Няма да ти дам това, което искаш, докато не направиш каквото аз кажа“).
4. Изхвърляне на „дара“ без думи и обяснение
Често родителят веднага взема гърнето и бърза да изхвърли съдържанието в тоалетната с бързо и рязко движение, за да се отърве от него.
За детето това изглежда така, сякаш родителят агресивно изтръгва част от него и я унищожава. Долто настоява, че на детето трябва да се обясни къде отива този продукт, защо се разделя с него и че това е нормален процес на пречистване. Без тези думи, детето изпитва тревожност от загуба на цялостта на тялото си, което в зряла възраст се проявява като скъперничество и вещомания.
Златният съвет на Франсоаз Долто
За да бъде аналната кастрация ( причаването към гърне) успешна, Долто съветва родителите да зачитат автономията на детето:
„Детето трябва да разбере, че неговото тяло му принадлежи. То решава кога да даде и кога да задържи. Ролята на родителя е просто да назове с думи социалното правило (че се ака в тоалетната/гърнето), а не да налага физическа власт.“
Когато етапът на приучаване към гърне не бъде преодолян успешно
Начинът, по който детето преминава през периода на приучаване към гърне, може да окаже влияние върху развитието на неговата личност. Ако този етап е бил свързан с прекалено много натиск, срам, наказания или неразбиране, част от преживяванията могат да оставят трайна следа.
В психоаналитичната теория това се описва като „фиксация“ към този период от развитието. В зряла възраст тя може да се прояви под различни форми, свързани с отношението към контрола, собствеността, общуването и близките отношения.
Важно е да се подчертае, че това са психоаналитични интерпретации, а не медицински диагнози.
1. Отношение към притежанието и парите
Тъй като изпражненията са първата собственост и първият „дар“ за символична замяна, неуспешната кастрация се отразява директно върху това как възрастният борави с материалния свят:
Патологична скъперничество и сребролюбие: Човек изпитва несъзнаван страх от загуба, подобен на страха на детето да се „раздели“ с продукта си. Парите се трупат и задържат, а актът на харчене се преживява като болезнено откъсване на част от себе си.
Фиксация към събирателство (вещомания): Неспособност да се изхвърлят стари, ненужни предмети. Всеки предмет се възприема като част от Аза, чиято загуба би предизвикала тревожност.
Пълна противоположност (реактивна формация): Проявява се като компулсивно прахосничество или краен отказ от притежания, за да се маскира несъзнаваният дълбок стремеж към задържане.
2. Повишена нужда от контрол и ред
родителския авторитет и правилата за чистота. При неуспех възрастният развива обсесивно-компулсивни черти:
Краен перфекционизъм и скованост (ригидност): Стриктно следване на правила, графици и ритуали. Промяната в плановете предизвиква паника, тъй като човекът има крехки вътрешни граници и се нуждае от външен, тотален контрол над средата.
Обсесия по чистотата и реда: Страх от „изцапване“ или микроби, който символизира несъзнавания страх от собствените „мръсни“, деструктивни импулси, които не са били правилно символизирани в детството.
3. Трудности в общуването (Анална агресия)
Според Долто една от важните задачи на този етап е детето да се научи да изразява чувствата и желанията си с думи, вместо чрез поведение.
Да „не вреди на другите“, поставя се граница на агресивното поведение.
Когато този преход не е напълно успешен, могат да се появят трудности в общуването:
„Словесна диария“ или инат: Използване на думите за замерване, обида или тотално доминиране над другия (анално-садистична позиция). Човекът може да бъде изключително инатест, отказвайки да отстъпи дори пред очевидни факти, само за да запази илюзията за контрол.
Цинизъм и черногледство: Склонност към постоянно мърморене, обезценяване на чуждите постижения и „очерняне“ на околните
В тези случаи разговорът често се превръща повече в борба за надмощие, отколкото в обмен на идеи и чувства.
4. Проблеми с границите и интимността
Страх от поглъщане или отхвърляне: В интимните връзки тези хора трудно балансират между близостта и дистанцията. Те или се опитват да контролират напълно партньора (да го притежават като обект), или се изолират емоционално, за да не бъдат „наранени“ или „изпразнени“ емоционално.
Трудности с даването и получаването: Връзките се изчисляват на принципа на трансакциите – „аз ти дадох това, ти какво ще ми върнеш“.
В резултат спонтанността и естественото доверие във връзката често остават затруднени.
5. Психосоматични проявления
Като педиатър и психоаналитик, Долто обръща голямо внимание на връзката между психиката и тялото.
Според нейните виждания нерешените вътрешни конфликти могат да намират израз и чрез физически симптоми. Най-често в психоаналитичната литература се споменават:
- хроничен запек, свързван символично със задържане и стремеж към контрол;
- чревен дискомфорт и функционални храносмилателни оплаквания, които се тълкуват като израз на вътрешно напрежение и тревожност.
За да разберем по-добре тези прояви, трябва да се върнем към ранното детство.
Приучаването към гърне не е просто усвояване на хигиенен навик, а важен психологически и емоционален процес.
Най-честите трудности възникват, когато възрастните разчитат повече на натиск, наказания и засрамване, отколкото на търпение, обяснения и уважение към темпото на детето.
Когато родителите подхождат спокойно и подкрепящо, този етап се превръща в ценна стъпка към самостоятелността, изграждането на лични граници и развитието на увереност у детето.
Очаквайте продължение….
Статията е адаптирана по книгата на Франсоаз Долно “ Несъзнаваният образ на тялото“
Ако искате да надградите познанията си по тази или друга тема свързана с родителстване и развитие на детето Ви каня в „Ателиета за родители“. Тук Вие сте част от общност, в която се подкрепяме и всеки носи отговорност за собственото си израстване и благополучие.
Ако искате да подкрепите децата си по пътя на тяхното психоемоционално и социално развитие и търсите идеи, свържете се с мен – Виолета Кисимова. Методът е S.I.M.P.L.E. – приложим и за възрастни.
Виолета Кисимова – психолог, основател на „Institute Development ReStart” и създател на метода S.I.M.P.L.E., който използва естествения детски механизъм за саморегулация и самоусъвършенстване – ИГРАТА. Опит в сферата на психологията и работата с деца и родители.
Текстовете в блога са авторски, базирани на професионален опит в сферата на психологията и работата с деца.
Ателиетата и Събитията са по програма разработена от Виолета Кисимова.
Научете повече за автора>>
