Адаптация на детето в детската ясла и детската градина

Адаптацията на детето към детската ясла и детската градина

Постъпването на детето в детска ясла или детска градина е значим етап от неговото социално развитие. Извеждането на детето от дома символично може да се нарече социално раждане. Така както то е преминало през родовия канал на майката и е било поето от сигурните ръце на акушерката или лекаря, по същия начин то излиза от дома сигурността на майчините прегръдки  и тръгва към детската ясла или градина.

От изключителна важност за успешното адаптиране към външни среди и влияния е начинът, по който е преминало отглеждането на детето вкъщи (това е една символична бременност), както и каква връзка на доверие е изградило то с мама и татко.

Не по-малко важна е и компетентността на специалиста, който ще поеме детето на прага на детската ясла или градина, като тук годините стаж невинаги са еквивалент на компетентност.

Най-важният според мен въпрос е: узряло ли е детето емоционално и социално, за да излезе от дома (да се роди) и да посещава детска ясла или градина?

За благополучната адаптация на детето в детска ясла или градина е от изключителна важност нивото на информираност на родителите и педагогическите специалисти/медицинските сестри по темата, както и техните нагласи относно тръгването на детето на ясла или градина.

Как изглежда адаптираното дете?

Когато детето излиза от семейна среда, в която има стабилни доверителни отношения и е изградена сигурна привързаност към майката и бащата, то е любопитно към новостите, не се плаши и се радва на първите си стъпки в социума.

Търси и бързо намира приятели и интересни занимания. Следва чуждите авторитети по същия начин, по който следва авторитета вкъщи – през доверието.

Адаптацията в детската ясла или градина преминава леко. След първите срещи с персонала и запознаването си с него детето е спокойно, не плаче, храни се, спи и играе с останалите деца.

Възможно е да плаче само сутрин при пристигането си, но бързо се утешава и ясно личи, че плачът е породен от раздялата с мама или татко, а не от престоя в детската ясла или градина.

Утешителни реплики като „Мама ще дойде да те вземе“ и „Мама те обича“ бързо го успокояват и то успява да се довери на възрастния, което говори за добро свързване. Отпуска се да играе, да общува с децата, да се храни и заспива спокойно.

В този случай говорим за лека и успешна адаптация, която се случва в рамките на една, максимум две седмици.

За успешната социализация съществена роля има не само майката, но и бащата, както и качеството на взаимоотношенията между двамата родители.

Детето плаче и не иска да ходи на детска ясла или градина.

Нека разгледаме какво се случва, ако се наблюдава тревожно поведение при отделянето на детето от майката.

В тази ситуация най-често се говори за липса на сигурна привързаност, като причините за това могат да бъдат разнообразни и е необходимо да бъдат внимателно изследвани с помощта на психолог.

Ще маркирам някои причини, които могат да бъдат допълващ фактор или да стоят в основата на несигурната привързаност:

• тревожни състояния, съпътстващи майката в периода на бременността, раждането и отглеждането на детето;
• конфликти в партньорските взаимоотношения, най-често свързани с родителските роли и отговорности;
• прилагане на погрешни възпитателни модели. Например: мама се крие и лъже детето, когато излиза, защото то плаче; оставя го при близки, на които няма доверие; страхува се, че когато нея я няма, на детето ще му се случи нещо лошо; детето се заплашва, че ако плаче, мама няма да се върне; ако е на площадката и не иска да си тръгне, му се казва, че ще бъде оставено там;
• житейски ситуации, които държат родителите под напрежение – смърт на близък роднина, болестни състояния, преместване в ново жилище или град, смяна на работа или позиция, връщане на майката към нежелана работа след майчинството, неяснота относно бъдещата ѝ професионална реализация или нова бременност, която се превръща в причина по-голямото дете да тръгне на ясла или градина.

Тук визирам майката, но това би могъл да бъде всеки възрастен, който полага основните грижи за детето.

Ако детето плаче и трудно се утешава, но спира да плаче при реплики от рода на: „Спри да плачеш и ще ти дам играчка“, „Спри да плачеш, другите ти се смеят“, „Спри да плачеш, иначе мама няма да дойде“ или „Тук не се плаче“, това показва, че детето се страхува от авторитетите. Това не е адаптация, а продължаване на психоемоционална травма, с която детето вече е пристигнало в детската ясла или градина.

В случаите, в които единствено поставянето на условия, заплахи или обещания за награда спомага детето да се успокои, е необходима консултация с психолог. Важно е да се работи както с родителите, така и с персонала за изработване на индивидуален подход, съобразен с потребностите на детето.

Липсата на плач достатъчен показател ли е, за да кажем, че детето се е адаптирало?

Ако детето не плаче, но е затворено, не се храни, не спи, не играе, стои отделено от останалите деца, наблюдава всички и е постоянно нащрек, има сенки под очите, то не е адаптирано. То е под силен стрес.

Всяко дете със средна до тежка форма на адаптационни трудности е сигнал, че има нужда от емоционалната подкрепа на близък и доверен човек. Не винаги децата са готови да се отделят от майката преди тригодишна възраст, а все по-често се наблюдават подобни затруднения и след тази възраст.

Много често преждевременното отделяне, подобно на преждевременното раждане, може да доведе до сериозни последици, ако не му бъде обърнато необходимото внимание.

Когато детето е неспокойно, плаче продължително, проявява агресия към другите деца (хапе, бие), има автоагресивно поведение (тръшка се, удря се), отказва да се храни или да спи, тихо е, изглежда изтощено и раздразнено, е важно да бъде изведено от групата и изпратено вкъщи.

Детето ясно показва, че не се чувства добре и има нужда да бъде с майка си. Задържането на дете с психично неразположение в детската ясла или градина е нездравословно и е аналогично на ситуацията, при която дете с температура, кашлица и хрема остава в групата въпреки видимото си неразположение.

Важно е да има разбиране, че в подобни ситуации е необходима специализирана външна подкрепа – консултация с детски психолог, психиатър, невролог или семеен терапевт.

Аз винаги първо препоръчвам консултиране на родителите и педагогическите специалисти с психолог.

Ресурсът за справяне е във възрастните, а не в децата. 

Важни моменти от адаптацията на детето към условията на детската ясла или градина

Адаптацията на детето стартира с адаптацията на родителите.

Това означава, че е необходимо първо родителите да изградят връзка на доверие с институцията, в чиито ръце ще поверят детето си. Рядко се случва майката да тръгне да ражда, без да знае при кой лекар ще роди, нали?

Днес все по-често детските ясли и детските градини предлагат адаптация с присъствието на родител. Когато говорим за успешна адаптация, аз препоръчвам следното:

1. Индивидуална среща на родителите с психолога и детето

По време на тази среща:

• Снема се анамнеза за психоемоционалното развитие на детето от раждането до постъпването му в детската ясла или градина. Проследява се КОР (Коефициент на общо развитие) от раждането до възрастта на постъпване.
• Осъществява се запознаване с индивидуалните и уникални характерови особености на детето, с режима му преди постъпването в ясла/градина, с навиците му, отношенията в семейството, нивото на социализация и качеството на приобщаването му в семейната среда.
• Изследва се семейната динамика.

В рамките на тези срещи може да се осъществи насочване и консултиране на родителите по въпроси, които ги тревожат. Това допълнително подпомага предстоящата адаптация на детето, защото родителите се чувстват по-информирани, по-спокойни и по-уверени.

2. Предварителна среща между родителите и педагогическите специалисти

Препоръчвам предварителна среща между родителите и педагогическите специалисти, на която да бъдат обсъдени и уточнени:

• грижите, които ще бъдат полагани за децата;
• условията, при които ще бъдат полагани тези грижи;
• правилата на детската ясла или детската градина;
• необходимостта от резервни дрехи и санитарни принадлежности;
• значението на това детето да посещава заведението в добро общо здравословно състояние.

Важно е също така, ако детето пристига разстроено от вкъщи, родителите да споделят причината. При необходимост е добре да се потърси съдействието на психолога.

По време на тези срещи се уточняват:

• отговорностите на родителите;
• отговорностите на служителите;
• нереалистичните очаквания на родителите;
• евентуалните трудности, които могат да възникнат базирайки се на професионалния опит на специалистите, полагащи грижи за детето.

“ Детето не трябва да бъде лъгано в процеса на адаптация!“ – Виолета Кисимова 

При използването на различни методи за адаптация, особено тези с присъствието на родител, е изключително важно детето да не бъде манипулирано и лъгано от възрастните.

Важно е то да знае, да вижда и да чува всичко, което се прави по отношение на него. Ако майката излиза за кратко, детето трябва да знае къде точно се намира тя – например при психолога, в коридора или в друга част на детската ясла или градина.

Майката не трябва да се крие, да излиза по „терлички“ докато детето се е заиграло без да му каже чао, къде отива и кога ще се върне. Също така не препоръчвам да наблюдава тайно дали детето плаче, дали я търси и как реагира на раздялата, защото детето я усеща и знае всичко. 

Съществува широко разпространено, но погрешно схващане, особено сред по-възрастните поколения, че децата не разбират, защото са малки и няма нужда да им се обяснява.

Това е грешен подход!

Подобно отношение възпрепятства изграждането на доверителна връзка между детето и възрастните. Децата, които не успяват да се доверят на възрастните, са неспокойни, тревожни и лишени от стабилна вътрешна опора.

С детето трябва да се говори открито и директно. Обръщаме се към него, а не говорим за него пред него, сякаш е неодушевен предмет.

За съжаление това е изключително често срещана практика, която по-късно води до негативни последици в общуването между възрастните и детето.

Затруднения могат да се появят и след успешната адаптация

Дори при вече адаптирани деца могат да възникнат трудности, които е необходимо да бъдат обсъдени с психолог.

Промени в поведението, настроението, физическото състояние или нервнопсихичното функциониране могат да бъдат индикация за възникнали семейни проблеми или за затруднени взаимоотношения между:

• дете и дете;
• дете и служител;
• родители и институция;  Навременната реакция в подобни ситуации е от съществено значение за благополучието на детето.

Когато родителят също има нужда от подкрепа

Често родителите имат неосъзната нужда някой да им помогне в отглеждането на детето, защото изпитват затруднения.

Почти винаги тази потребност е облечена в напълно основателни причини – необходимост от връщане на работа, появата на второ дете в семейството, трудности при справянето с ежедневните ангажименти или желанието да бъде запазено място в ясла или детска градина.

Нерядко самата майка е неопитна, изпълнена със страхове и неувереност, което затруднява изграждането на спокойно и зряло отношение към майчинството.

Важно е да бъде положена адекватна грижа както към детето, така и към родителите, и по-специално към майката, за да се осъществи този преход възможно най-безболезнено и здравословно за всички участници в него, дори ако това наложи отлагане на постъпването и изчакване.

Периодът на отлагане може да бъде използван като време за подкрепа и подготовка чрез регулярни срещи на родителите и детето с психолог. Така постепенно се намалява тревожността и се надграждат ресурсите както на родителите, така и на детето.

В крайна сметка успешната адаптация не е въпрос на възраст или календарен срок. Тя е резултат от готовността на детето, подкрепата на родителите и способността на специалистите да посрещнат потребностите и на двете страни с разбиране, уважение и професионализъм.

Запиши се в ателиета за родители и стани част от общност, в която се подкрепяме и всеки носи отговорност за собственото си израстване и благополучие.  

Ако искате да подкрепите децата си по пътя на тяхното психоемоционално и социално развитие и търсите идеи, свържете се с мен – Виолета Кисимова. Методът е S.I.M.P.L.E. – приложим и за възрастни.