Постъпването на детето в детска ясла или детска градина е значим етап от неговото социално развитие. Извеждането на детето от дома символично може да се нарече социално раждане. Така както то е преминало през родовия канал на майката и е било поето от сигурните ръце на акушерката/лекаря, по същия начин излиза от дома и сигурността на майчините прегръдки и тръгва към детската ясла или градина.
От изключителна важност за успешното адаптиране към външни среди и влияния е начинът, по който е преминало отглеждането на детето вкъщи (символичната бременност), както и каква връзка на доверие е изградило то с мама и татко.
Не по-малко важна е и компетентността на специалиста, който ще поеме детето на прага на детската ясла или градина, като тук годините стаж невинаги са еквивалент на компетентност.
Най-важният според мен въпрос е: узряло ли е детето емоционално и социално, за да излезе от дома и да посещава детска ясла или градина?
За благополучната адаптация на детето в детска ясла или градина е от изключителна важност нивото на информираност на родителите и педагозите или сестрите по темата и техните нагласи относно тръгването на детето на детска ясла или градина.
Как изглежда адаптираното Дете?
Когато детето излиза от семейна среда, в която има стабилни доверителни отношения, изградена е сигурна привързаност с майката и бащата, то е любопитно към новости, не се плаши и се радва на първите си стъпки в социума. Търси и бързо намира приятели, интересни занимания, следва чужди авторитети на същия принцип на, който следва авторитета в къщи – през доверието. Адаптацията в детската ясла/градина минава леко . След първите срещи с персонала и запознаването си с тях детето е спокойно, не плаче, храни се, спи, играе с децата. Може да плаче само сутрин при пристигането му, но бързо се утешава и ясно личи, че плача е заради раздялата с мама или тате, а не заради престоя в детската яслата или градина. Утешителни реплики като „Мама ще дойде да те вземе “, „ Мама те обича“ бързо го успокояват и то успява да се довери на възрастния, което говори за добро свързване. Отпуска се да играе, да общува с децата, да се храни, заспива спокойно. В този случай говорим за лека и успешна адаптация, която се случва в рамките на една, максимум две седмици.
За успешната социализацията съществена роля има не само майката, но и бащата, както и качеството на взаимоотношенията между двамата родителя.
Липсата на плач достатъчен показател ли е, за да кажем, че детето се е адаптирало?
Когато се наблюдава тревожно поведение при отделянето на детето от майката най-често се говори за липса на сигурна привързаност, като причините за това могат да бъдат разнообразни и е необходимо да бъдат внимателно изследвани с помощта на психолог.
Аз ще маркирам някои причини, които могат да бъдат допълващ фактор или да стоят в основата на несигурната привързаност:
- тревожни състояния, съпътстващи майката в периода на бременността, раждането и отглеждането на детето;
- конфликти в партньорските взаимоотношения, най-често свързани с родителските роли и отговорности;
- прилагане на погрешни възпитателни модели. Например: мама се крие и лъже детето, когато излиза, защото то плаче; оставя детето при близки, на които няма доверие; страхува се, че когато нея я няма, на детето ще му се случи нещо лошо; детето се заплашва, че ако плаче, мама няма да се върне; ако е на площадката и не иска да си тръгне, му се казва, че ще бъде оставено там;
- житейски ситуации, които държат родителите под напрежение – смърт на близък роднина, болестни състояния, преместване в ново жилище или град, смяна на работа или позиция, връщане на майката към нежелана работа след майчинството или неяснота относно бъдещата ѝ професионална реализация; нова бременност, която се превръща в причина по-голямото дете да тръгне на ясла или градина.
В случаите, в които единствено поставянето на условия, заплахи или обещания за награда спомага детето да се успокои, е необходима консултация с психолог.
Важно е да се работи както с родителите, така и с персонала за изработване на индивидуален подход, съобразен с потребностите на детето.
Ако детето не плаче, но е затворено, не се храни, не спи, не играе, стои отделено от останалите деца, наблюдава всички и е постоянно нащрек, има сенки под очите, то не е адаптирано. То е под силен стрес.
Всяко дете със средна до тежка форма на адаптационни трудности е сигнал, че има нужда от емоционалната подкрепа на близък и доверен човек. Не винаги децата са готови да се отделят от майката преди тригодишна възраст, а все по-често се наблюдават подобни затруднения и след тази възраст.
Много често преждевременното отделяне, подобно на преждевременното раждане, може да доведе до сериозни последици, ако не бъде обърнато необходимото внимание.
Когато детето е неспокойно, плаче продължително, проявява агресия към другите деца (хапе, бие), има автоагресивно поведение (тръшка се, удря се), отказва да се храни или да спи, изглежда изтощено и раздразнено, е важно да бъде изведено от групата и изпратено вкъщи.
Детето ясно показва, че не се чувства добре и има нужда да бъде с майка си. Задържането на дете с психично неразположение в детската ясла или градина е нездравословно и е аналогично на ситуацията, при която дете с температура, кашлица и хрема остава в групата въпреки видимото си неразположение.
Важно е да има разбиране, че в подобни ситуации е необходима специализирана външна подкрепа – консултация с детски психолог, психиатър, невролог или семеен терапевт.
Аз винаги първо препоръчвам консултиране на родителите и педагогическите специалисти с психолог.
Ресурсът за справяне е във възрастните, а не в децата.
Важни моменти от адаптацията на детето към условията на детската ясла или градина
Адаптацията на детето стартира с адаптация на родителите.
Това означава, че е необходимо първо родителите да изградят връзка на доверие с институцията, в чиито ръце ще поверят детето си. Рядко се случва майката да тръгне да ражда, без да знае при кой лекар ще роди, нали?
Днес все по-често детските ясли и детските градини предлагат адаптация с присъствието на родител. Когато говорим за успешна адаптация, аз препоръчвам следното:
1. Индивидуална среща на родителите с психолога и детето
По време на тази среща:
- Снема се анамнеза за психоемоционалното развитие на детето от раждането до постъпването му в детската ясла. Проследява се КОР (Коефициент на общо развитие) от раждането до възрастта на постъпване.
- Осъществява се запознаване с индивидуалните и уникални характерови особености на детето, с режима му преди постъпването в ясла, с навиците му, отношенията в семейството, нивото на социализация и качеството на приобщаването му в семейната среда.
- Изследва се семейната динамика.
В рамките на тези срещи може да се осъществи насочване и консултиране на родителите по въпроси, които ги тревожат. Това допълнително подпомага предстоящата адаптация на детето, защото родителите се чувстват по-информирани, по-спокойни и по-уверени.
2. Предварителна среща между родителите и педагогическите специалисти
Препоръчвам предварителна среща между родителите и педагогическите специалисти, на която да бъдат обсъдени и уточнени:
- грижите, които ще бъдат полагани за децата;
- условията, при които ще бъдат полагани тези грижи;
- правилата на детската ясла или детската градина;
- предстоящото премахване на памперси и биберони;
- необходимостта от резервни дрехи и санитарни принадлежности;
- значението на това детето да посещава заведението в добро общо здравословно състояние.
Когато детето пристига разстроено от вкъщи, родителите е добре да споделят причината. При необходимост е добре да се потърси съдействието на психолога.
По време на тези срещи се уточняват:
- отговорностите на родителите;
- отговорностите на служителите;
- нереалистичните очаквания на родителите;
- евентуалните трудности, които могат да възникнат въз основа на професионалния опит на специалистите, полагащи грижи за детето.
Детето не трябва да бъде лъгано в процеса на адаптация
При използването на различни методи за адаптация, особено тези с присъствието на родител, е изключително важно детето да не бъде манипулирано и лъгано от възрастните.
Важно е то да знае, да вижда и да чува всичко, което се прави по отношение на него. Ако майката излиза за кратко, детето трябва да знае къде точно се намира тя – например при психолога, в коридора или в друга част на детската ясла.
Майката не трябва да се крие и да наблюдава тайно дали детето плаче, дали я търси и как реагира на раздялата.
Съществува широко разпространено, но погрешно схващане, особено сред по-възрастните поколения, че децата не разбират, защото са малки и няма нужда да им се обяснява.
Това е грешен подход!
Подобно отношение възпрепятства изграждането на доверителна връзка между детето и възрастните. Децата, които не успяват да се доверят на възрастните, са неспокойни, тревожни и лишени от стабилна вътрешна опора.
С детето трябва да се говори открито и директно. Обръщаме се към него, а не говорим за него пред него, сякаш е неодушевен предмет.
За съжаление това е изключително често срещана практика, която по-късно води до негативни последици в общуването между възрастните и детето.
Затруднения могат да се появят и след успешната адаптация
Дори при вече адаптирани деца могат да възникнат трудности, които е необходимо да бъдат обсъдени с психолог.
Промени в поведението, настроението, физическото състояние или нервнопсихичното функциониране могат да бъдат индикация за възникнали семейни проблеми или за затруднени взаимоотношения между:
- дете и дете;
- дете и служител;
- дете и семейна среда.
Навременната реакция в подобни ситуации е от съществено значение за благополучието на детето.
Когато родителят също има нужда от подкрепа
Често родителите имат неосъзната нужда някой да им помогне в отглеждането на детето, защото изпитват затруднения.
Почти винаги тази потребност е облечена в напълно основателни причини – необходимост от връщане на работа, появата на второ дете в семейството, трудности при справянето с ежедневните ангажименти или желанието да бъде запазено място в ясла или детска градина.
Нерядко самата майка е неопитна, изпълнена със страхове и неувереност, което затруднява изграждането на спокойно и зряло отношение към майчинството.
Важно е да бъде положена адекватна грижа както към детето, така и към родителите, и по-специално към майката, за да се осъществи този преход възможно най-безболезнено и здравословно за всички участници в него, дори ако това наложи отлагане на постъпването и изчакване.
Периодът на отлагане може да бъде използван като време за подкрепа и подготовка чрез регулярни срещи на родителите и детето с психолог. Така постепенно се намалява тревожността и се надграждат ресурсите както на родителите, така и на детето.
В крайна сметка успешната адаптация не е въпрос на възраст или календарен срок. Тя е резултат от готовността на детето, подкрепата на родителите и способността на специалистите да посрещнат потребностите и на двете страни с разбиране, уважение и професионализъм.
Запиши се в ателиета за родители и стани част от общност, в която се подкрепяме и всеки носи отговорност за собственото си израстване и благополучие.
Ако искате да подкрепите децата си по пътя на тяхното психоемоционално и социално развитие и търсите идеи, свържете се с мен – Виолета Кисимова. Методът е S.I.M.P.L.E. – приложим и за възрастни.
Виолета Кисимова – психолог, основател на „Institute Development ReStart” и създател на метода S.I.M.P.L.E., който използва естествения детски механизъм за саморегулация и самоусъвършенстване – ИГРАТА. Опит в сферата на психологията и работата с деца и родители.
Текстовете в блога са авторски, базирани на професионален опит в сферата на психологията и работата с деца.
Ателиетата и Събитията са по програма разработена от Виолета Кисимова.
Научете повече за автора>>
