Езиковите нарушения нахлуват като „модна тенденция“ в детското развитие. За съжаление се появяват, като „аксесоар“ развалящ иначе „перфектния тоалет“ на съвремието.
Поглеждайки в страни от тази, на пръв поглед, нелепа аналогия сравняваща модата с нещо толкова сериозно като детското развитие, се изправяме пред реалността. Тя е попита от безсилието на родители и специалисти, да се справят с „пандемията“ от нарушения в детското развитие. Всички гледат с обвинение и скептицизъм към нахлуващите новости и често мислят, че благодарение на новия технологичен напредък детското развитие страда.
Възможно ли е да се синхронизира бързо развиващия се свят с нашето развитие и това на децата ни?
Да проследим едно откриване на забавено езиково развитие.
Детето става на две после на три години и още не говори. Може да казва само „да“, „не“ или някоя друга думичка. Родителите изчакват, макар че са тревожни от известно време. Намесват се и странични хора, участващи или не в отглеждането, които питат: „Какво става, защо не говори?“ Родителите силно разтревожени тръгват да търсят консултация със специалисти – логопед, невролог, психолог, психиатър. Разбират, че детето е със забавено езиково развитие/нарушение в експресивната реч. Започват да водят детето на логопед, евентуално и на психолог или друг тип специалисти – хомеопат, масажи, лечебни упражнения, ерго-терапия. По препоръки на специалистите полагат усилия и в къщи.
Всички атакуват директно проблема и карат детето да говори. Но, иска ли детето да говори? Рано или късно, иска или не, детето проговаря.
Ще му помогне ли това да общува с другите?
Наблюденията в практиката ми показват, че езиковото нарушение е стартирало много преди езика да стане средство за комуникация.
Децата, с които се срещам имат различни истории обясняващи закъснялото проговаряне – посттравматичен стрес от операция, рискови/травматични ситуации в кърмаческа възраст, използване на телефони и таблети, придружаващи ги физиологични заболявания, алергии, припадъци, общо изоставане в развитието, хиперактивност, генерализирано разстройство на развитието и т.н..
В процеса на работа винаги откривам общо между тях и това е липсата на здрава връзка/отношение между вътрешния свят и външния свят.
Общуването е обмяна на информация и енергия.
Първото средство на общуване, когато езикът още не е развит, е чрез емоцията. Ако на емоцията на бебето не се реагира по внимателен и смислен начин тя бива блокирана и каналът за комуникация се затваря.
Например: Бебето плаче, не може да чака за млякото, пюрето, прегръдката на мама Има нужда/потребност от храна, сън, любов. Не може да чака дълго. Реакциите на родителите в такива ситуации са различни:
- Ангажирани и забързани, отхвърлят детските нужди, стискат зъби и сякаш не чуват;
- Други се ядосват на детето, за липсата му на търпение и започват да го полюшват нервно и да го потупват по дупето, за да млъкне;
- Трети, бързо откриват ползите от съвременните технологии и благодарни, че ги има подават телефона в напрегнатия момент;
- Има и родители които разбират, че се ядосват на самите себе си понеже не знаят как точно да реагират.
Себеизразяването е врата между вътрешния и външния свят и чрез него външния свят узнава какво е вътре в нас. Отлагането на нуждите, както и липсата на обяснение към детето за ситуацията и състоянието му, блокира желанието за свързване на вътрешния му свят с външния свят.
Различни ситуации и състояния в семейната среда „подпомогнат“ прекъсването на желанието на детето да общува със света около него.
Липсата на желание е изразена не само в затрудненото езиково развитие, обикновено тези деца имат затруднени движения, притъпени усещания, не умеят да си доставят удоволствие чрез играта. Не знаят как да играят
Детето не знае как да играе, а езика на тялото му казва „НЕ“.
- НЕ искам да чувствам;
- НЕ искам да се движа;
- НЕ искам да общувам;
- Не искам да изпитвам удоволствия.
Връщането на желанието на детето за себеизразяване, за движение, за усещане, за удоволствие, помага за неговото проговаряне.
Колкото по-рано се възстанови връзката на детето със света, толкова по-благоприятни са прогнозите за неговото развитие.
Виолета Кисимова – психолог, основател на „Institute Development ReStart” и създател на метода S.I.M.P.L.E., който използва естествения детски механизъм за саморегулация и самоусъвършенстване – ИГРАТА. Опит в сферата на психологията и работата с деца и родители.
Текстовете в блога са авторски, базирани на професионален опит в сферата на психологията и работата с деца.
Ателиетата и Събитията са по програма разработена от Виолета Кисимова.
Научете повече за автора>>
