Детето не говори!

Езиковите нарушения нахлуват като „модна тенденция“ в детското развитие. За съжаление, те се появяват като „аксесоар“, развалящ иначе „перфектния тоалет“ на съвремието.

Поглеждайки встрани от тази, на пръв поглед, нелепа аналогия, сравняваща модата с нещо толкова сериозно като детското развитие, се изправяме пред реалността. Тя е пропита от безсилието на родители и специалисти да се справят с „пандемията“ от нарушения в детското развитие. Всички гледат с обвинение и скептицизъм към нахлуващите новости и често смятат, че именно благодарение на новия технологичен напредък детското развитие страда.

Възможно ли е бързо развиващият се свят да се синхронизира с нашето развитие и с това на децата ни?

Нека проследим едно откриване на забавено езиково развитие.

Детето става на две, после на три години и още не говори. Може да казва само „да“, „не“ или някоя друга думичка. Родителите изчакват, макар че са тревожни от известно време. Намесват се и странични хора, участващи или не в отглеждането му, които питат: „Какво става, защо не говори?“

Силно разтревожени, родителите тръгват да търсят консултация със специалисти – логопед, невролог, психолог, психиатър. Разбират, че детето е със забавено езиково развитие или нарушение в експресивната реч. Започват да го водят на логопед, евентуално и на психолог или при други специалисти – хомеопат, за масажи, лечебни упражнения, ерготерапия. По препоръка на специалистите полагат усилия и вкъщи.

Всички атакуват директно проблема и карат детето да говори. Но иска ли детето да говори?

Рано или късно, иска или не, детето проговаря.

Ще му помогне ли това да общува с другите?

Наблюденията в практиката ми показват, че езиковото нарушение е започнало много преди езикът да се превърне в средство за общуване.

Децата, с които се срещам, имат различни истории, обясняващи закъснялото проговаряне – посттравматичен стрес след операция, рискови или травматични ситуации в кърмаческа възраст, използване на телефони и таблети, придружаващи физиологични заболявания, алергии, припадъци, общо изоставане в развитието, хиперактивност, генерализирано разстройство на развитието и т.н.

В процеса на работа винаги откривам нещо общо между тях и то е липсата на здрава връзка между вътрешния и външния свят.

Общуването е обмяна на информация и енергия. Първото средство за общуване, когато езикът още не е развит, е емоцията.

Ако на емоцията на бебето не се реагира по внимателен и смислен начин, тя бива блокирана и каналът за комуникация се затваря.

Например: бебето плаче. Не може да чака за млякото, пюрето или прегръдката на мама. То има нужда от храна, сън, любов. Не може да чака дълго. Реакциите на родителите в такива ситуации са различни:

• Ангажирани и забързани, те отхвърлят детските нужди, стискат зъби и сякаш не чуват плача;
• Други се ядосват на детето за липсата му на търпение и започват нервно да го люлеят или да го потупват по дупето, за да млъкне;
• Трети бързо откриват ползите от съвременните технологии и, благодарни, че ги има, подават телефона в напрегнатия момент;
• Има и родители, които осъзнават, че се ядосват на самите себе си, защото не знаят как точно да реагират.

Себеизразяването е врата между вътрешния и външния свят и чрез него външният свят узнава какво се случва вътре в нас. Отлагането на нуждите, както и липсата на обяснение към детето за ситуацията и състоянието му, блокират желанието му да свърже вътрешния си свят с външния.

Различни ситуации и състояния в семейната среда могат да „подпомогнат“ прекъсването на желанието на детето да общува със света около себе си.

Липсата на желание се изразява не само в затрудненото езиково развитие. Обикновено тези деца имат затруднения в движенията, притъпени усещания и не умеят да си доставят удоволствие чрез игра. Те не знаят как да играят.

Детето не знае как да играе, а езика на тялото му казва „НЕ“.

• НЕ искам да чувствам;
• НЕ искам да се движа;
• НЕ искам да общувам;
• Не искам да изпитвам удоволствия.

Връщането на желанието на детето за себеизразяване, за движение, за усещане, за удоволствие, помага за неговото проговаряне.

Колкото по-рано се възстанови връзката на детето със света, толкова по-благоприятни са прогнозите за неговото развитие.