Играта е универсалният език, на който децата общуват помежду си и затова е важно с какво отношение, детето се включва в нея, как я поддържа и как се изключва от нея. Успява ли да играе, така че да му носи удоволствие, радва ли го.
Много деца изглежда, че играят, но всъщност не играят истински. Игрите им са повече ангажирани с това, което се случва около тях. Включени са, по един или друг начин, повече в света на възрастните, отколкото да се занимават със себе си играейки.
Възрастните правят същото – навлизат твърде много в света на децата и им пречат, често несъзнавано, да играят.
“Здравата” игра извира от детето, тя не включва възрастния и е изцяло продукция на детето. Тя не дразни, не търси внимание или помощ от възрастния. Понякога е шумна, но по приятен начин, звънливо.
Когато детето играе то се намира в състояние сходно на медитация или сън в будно състояние. Погълнато от случващото се, вглъбено в действието то не забелязва нищо около себе си. Изглежда като творец, който твори уникалната си творба, то твори своята личност.
Именно тази игра има терапевтична функция за детето. Поддържа детето в здраво състояние.
Играта
Децата е нужно да играят и да изразяват себе си през играта в среда, в която мама и тати не се карат и не спорят за битовизми, учителката не изисква и не очаква непрекъснато послушание, треньора по футбол не е ядосан заради счупената си кола. Необходимо е възрастните да възприемат детската жизненост, игривост, любознателност и веселие не като дразнещ шум, а като естествен поток на живота.
Детската игра е важно да не бъде възпрепятствана и прекъсвана често, а да се остави достатъчно свободно време, за да се разгърне и детето да започне да твори, да „медитира“ – минимум час.
Играта е проста, сложно е предоставянето на пространство за игра, в което всички тези фактори от напрегнатия и забързан свят не възпрепятстват тя да се случва. Играта е спонтанност, тя не е нещо, което може да накараш детето да прави, когато и както някой друг реши.
Да играем по метод S.I.M.P.L.E.
Не само играта и играенето е важно!
Чрез играенето децата се учат да се наслаждават на процеса, а не на резултата. Това умение пренесено в по-късна възраст дава възможност на човека да се радва и да изпитва удоволствие от правенето, а да не се стреми само към резултата – оценката, заплатата, похвалата, наградата.
Възрастните несъзнателно изместват фокуса от правенето и от удоволствието на самото играене към резултата.
Като израз на внимание и заинтересованост, често питат, коментират, хвалят, награждават, очакват и оценят резултата от играта, макар че не разбират много от детски игри.
Така незабелязано детето започва да насочва вниманието си към резултата и да твори, с цел да се покаже, да е похвалено, да се почувства значимо. То губи удоволствието от играенето и прави подаръци за мама и тате.
Добре е просто да се поощрява и подкрепя играенето като се предоставя свободно, сигурно и спокойно пространство за игра.
Играенето е важно, а не играта.
Ако искате да подкрепите децата си по пътя на тяхното психо-емоционално и социално развитие и търсите идеи, свържете се с мен – Виолета Кисимова. Методът е S.I.M.P.L.E. – приложим и за възрастни.
Виолета Кисимова – психолог, основател на „Institute Development ReStart” и създател на метода S.I.M.P.L.E., който използва естествения детски механизъм за саморегулация и самоусъвършенстване – ИГРАТА. Опит в сферата на психологията и работата с деца и родители.
Текстовете в блога са авторски, базирани на професионален опит в сферата на психологията и работата с деца.
Ателиетата и Събитията са по програма разработена от Виолета Кисимова.
Научете повече за автора>>
