• Ако мечтата не е човек, какво е?
  • Тя е забавление.
  • Като празник ли?
  • Животът е празник, а мечтите са забавата на този празник.
  • Ооо, разбирам! Мечтите са като игрите.
  • Интересно сравнение!
  • Без игри празникът е празен, нали?
  • Да и без мечти животът е празен!
  • Как се превръщаш в мечтата на друг?
  • Когато не можеш да се радваш на живота си сам, мечтаеш за друг.
  • Както, когато ми е скучно и не знам на какво да си играя ли?
  • Точно така! Какво правиш, ако не можеш да си измислиш игра?
  • Мечтая да си имам братче или сестриче, за да играя с тях.
  • Виждаш ли, повечето хора правят така.
  • Как?
  • Мислят, че друг може да ги радва и мечтаят за него.
  • А ти мечтала ли си за друг?
  • Някога.
  • Скучно ли ти беше?
  • Да и не знаех.
  • Какво?
  • Че човек не може да бъде мечта!
  • Но защо?
  • Мечтата е твоя, ти я притежаваш, а човек не се притежава.
  • И децата също ли?
  • Децата също!
  • Разкажи ми!
  • За децата ли? За тях мога да ти разказвам дълго….

Следващият път…