• За всички деца на възраст от 0 до 7 години;
  • За децата, чиито родители искат да им осигурят предимство пред останалите в моторното, психичното и емоционалното развитие;
  • За деца без затруднения с цел промоция на здраве;
  • За деца със затруднения в различни области на развитието.

Нарушената синхронизация между елементите, изграждащи личността (моторика, познание, език и емоции), води до прекомерно или недостатъчно инвестиране в отделните области на развитието. Тогава наблюдаваме различни поведения при децата.

При прекомерно или недостатъчно инвестиране в моторното развитие наблюдаваме:

  • Имат нестабилна и напрегната поза на тялото;
  • Не могат да запазят контрол над движенията си;
  • Движението им е постоянно и/или хаотично и не преценяват риска от падане и нараняване;
  • Често се блъскат в предмети, спъват се и се удрят;
  • Имат сковани и резки движения;
  •  Липсва им добра концентрация. Вниманието е избирателно и лесно се отвлича;
  • Трудно завършват една дейност до край;
  • Прекъсват другите, докато говорят, не изчакват реда си;
  • Може да имат затруднения в езиковото развитие;
  • Лесно се ядосват за различни неща;
  • Понякога демонстрират инатливо поведение и изглежда, че не чуват какво им се говори;
  • Обикновено родителите са притеснени, че детето  им е хиперактивно (може да има такова становище от детски психиатър);
  • Имат отпусната поза на тялото;
  • Предпочитат да играят статични игри или да гледат телевизия;
  • Имат тромави и бавни движения;
  • Не могат да се обуват, обличат, събличат, качват и/или слизат по стълби самостоятелно, а са над три години;
  • Късно овладяват тазово-резервоарните си функции;
  • Трудно извършват дейности, свързани с по-прецизно използване на пръстите на ръцете си – хранене, рисуване, закопчаване на копчета, цип и др.;
  • Отказват да се самообслужват, защото им е трудно;
  • Невинаги родителят може да им откаже това, което искат, и често „става на тяхното“;
  • Усмихнати и лъчезарни са (“Baby face”) и с усмивка казват „не“ на всичко;
  • Родителите търсят консултации, водени от притеснения, че детето не спазва правила, не говори, не може или не иска да се самообслужва, отказва да ходи на детска градина, ползва памперс, а вече е голямо – на 3 години;

При прекомерно или недостатъчно инвестиране в познанието наблюдаваме:

  • От ранна възраст показват високи познавателни умения;
  • Запомнят бързо цифри, букви, знаци, цветове, животни;
  • Обичат да рисуват, редят пъзели и конструктори;
  • Може да са с високо развити езикови умения, но може да имат и нарушения в експресивната реч – аграматизъм например;
  • Големи перфекционисти – ядосват се лесно, ако не става нещо, както  искат, от първия път;
  • Избухливи са;
  • Не спазват правила и отказват да вършат задълженията си; 
  • Трудно комуникират с връстници;
  • Родителите търсят консултация с детски психолог относно опозиционното поведение или защото детето си гризе ноктите, не иска да се храни, започнало е да се изпуска в гащите, хапе, щипе, бие децата,  не иска да ходи на детска градина или на училище.
  • Трудно възприемат нова информация;
  • Трудно разбират и запомнят това, което им се обяснява;
  • Не смеят да се заемат с дейности, свързани с познавателни умения;
  • Не искат да пробват или се отказват преди да са започнали, понеже им се струва доста сложно;
  • Тихи и послушни са – може да не са съгласни, но няма да възразят. Ще разберете неодобрението по пълните със сълзи очи;
  • Избягват буйните и лидерски ориентираните деца;
  • Изпълнителни и подредени, дори педантични;
  • Тихи и затворени в себе си. Липсва им увереност, че могат да се справят наравно с връстниците си;
  • Съпътстващи поведения могат да са: отказ да ходят по голяма нужда, нощно напикаване, заекване, астматични пристъпи, нежелание да ходят на детска градина или училище, предпочитания към определени храни или нежелание да се хранят в детската градина, стремеж да не се цапат.

При прекомерно или недостатъчно инвестиране в езика наблюдаваме:

  • Говорят много и с висок глас;
  • Обичат да държат вниманието на възрастните, като непрекъснато им разказват нещо;
  • Движат се постоянно, докато говорят;
  • Прекъсват другите – винаги те искат да кажат първи;
  • Командват и често взимат нещата в свои ръце, защото те „знаят всичко“;
  • Играят с много деца и винаги искат да са лидери в играта;
  • Често привличат вниманието с викане;
  • Родителите търсят подкрепа поради нощни страхове, нощни напикавания, страх от балони или тържества с клоуни и аниматори, нежелание да спят сами, ставане през нощта.
  • Думите, които използват, са много малко и неразбираеми, а са на три години;
  • Ако искат нещо, дърпат за ръката възрастния и показват какво искат, без да говорят;
  • Изглеждат така, сякаш не разбират за какво им говорите и е трудно да се води диалог с тях;
  • Избират с кого да говорят и с кого не – в повечето случаи не искат да говорят с възрастните;
  • Силно увлечени са от собствения си свят на игри и фантазии;
  • На детската площадка играят сами и не се интересуват от другите деца, не играят с тях и не проявяват интерес към игрите им;
  • Не гледат към човека, който им говори;
  • Ходят на пръсти;
  • Обичат да играят на телефони или таблети;
  • Нетърпеливи, бързо стават неспокойни, ако стоят на едно място;
  • Не искат да се хранят, ако не са пред телевизора или телефона;
  • За да се свършат ежедневните задължения,  се използва помощта на телефон или таблет;
  • Не търсят вниманието на възрастните;
  • Обичат да се залисват по едни и същи игри;
  • Пъргави и шавливи са;
  • Водеща причина за търсене на специалисти (логопед или невролог) е езиковото развитие на детето и нежеланието да общува с възрастните или с другите деца. Родителите споделят, че са притеснени, че детето може да е аутист, или вече имат становище от детски психиатър за раннен детски аутизъм.

При прекомерно или недостатъчно инвестиране в емоциите наблюдаваме:

  • Ниски социални умения;
  • Трудно общуват с връстници;
  • Обиждат или разрушават чуждите вещи или игри;
  • Не могат да контролират гнева си;
  • Крещят;
  • Често се сърдят;
  • Обичат да се налагат и да командват възрастните, като се тръшкат и се съпротивляват на всичко, което се иска от тях;
  • Случва се да удрят, когато са ядосани, без значение кой стои срещу тях – мама, татко, баба;
  • Не спазват правила и отказват да вършат задълженията си;
  •  Обикновено са единствено дете в семейството или са първо дете от две или повече;
  • Родителите не могат да се справят с тях – чувстват се безсилни;
  • Отстъпчиви са и не се съпротивляват, когато друго дете им вземе играчката или разруши играта;
  • Склонни са да се съгласят с всичко, за да не им се разсърдят другите;
  • Твърде съобразителни са и не смеят да направят „крачка“ спонтанно;
  • В непозната среда стоят плътно до майка си. Минава дълго време, докато проявят любопитство и интерес към новите и непознати неща;
  • Отказват да съдействат, не се включват в процеса на приобщаване и предпочитат да стоят пасивно;
  • Дори когато се изисква от тях да се включат в конкретна дейност, те се съпротивляват;
  • Понякога изглеждат така, сякаш не ви чуват;
  • Не играят с децата, а ги наблюдават;
  • Родителите са притеснени, че детето им е твърде затворено, сутрин много плаче в детската градина, често боледува, има непоносимост към храни и спазва диети; страни от другите.