Как дистанционното обучение се отразява на децата, родителите и учителите?

Физическата изолираност наложена заради пандемията от COVID-19 засяга както работния процес на възрастните, така и образователния процес на децата.

Дистанционното обучение и наложителната изолация у дома предизвикаха редица неудобства, които усложниха и без това тежката ситуация. Част от тези затруднения (като работата от вкъщи) могат да бъдат преодолени чрез организация на подходящ режим за всички у дома. Но друга част от тях се отразяват на децата, родителите и учителите не само сега, но и в дългосрочен план. Това са измеренията на психологическото напрежение, което се повишава и у трите страни в процеса:

  • Фокусът на родителите, макар и без да осъзнават, е насочен върху онлайн обучението на децата и е изместен от емоционално им състояние и новосъздалия се емоционален климат в семейството. Повишената тревожност от създалата се обстановка лесно намира начин да се разтовари, чрез обучителния процес на учениците. Прояви при децата като ниска мотивация, допускане на грешки, разсеяност, неразбиране на поставените задачи, допълнени с технически затруднения при осъществяването на онлайн връзката предизвикват завишена раздразнителност, критичност, взискателност у родителите. И това е напълно разбираемо – от една страна, те трябва да се погрижат за образованието, докато работят от вкъщи. От друга – се опитват да държат ситуацията под контрол и да се справят успешно с всичко.
  • Педагозите, в старанието си да се справят по най-добрият начин, също снемат несъзнавано тревожността си през учебния процес. От една страна, те са принудени да спазват заповедите на своя работодател. От друга – за тях беше голямо предизвикателство да преобразуват начина и методиката на преподаване само за няколко дни.
  • Самите деца подсъзнателно намират начин да разтоварят тревожността си. Често това се случва чрез неосъзнати реакции като недоволство към училището, нежелание да изпълняват домашните си и общо раздразнение.

Време е да се замислим за това как учениците преживяват всичко това. Възможно ли е те да са отдушник за всички на едно по-мащабно ниво? Очаква се да вършат задълженията си както преди, все едно нищо не се случва или, ако се случва, то сякаш засяга само възрастните.

Какво се случва, когато цялото семейство е у дома, а задълженията им не са се променили?

Докато отговорността на родителите към работата е тясно обвързана с финансовото благополучие на семейството, то отговорността на децата към ученето е тясно обвързана с успешното завършване на учебната година и бъдещата им професионална и житейска реализация.

През последния месец се предприеха бързи мерки и инициативи за онлайн обучение, които да подпомогнат продължаването на образователния процес. Идеята е децата да не изпускат материала, защото това може да доведе до ниски резултати в края на учебната година и, съответно, до усещане за провал. Пред голяма част от учениците стоят предизвикателствата: първи клас, външно оценяване, матури, кандидат студентски изпити и други. Това, през погледа на много от родителите и учителите, изглежда обречено при създалата се извънредна обстановка.

Такова послание получават и учениците, усещайки притеснението на възрастните.

Важно е да се запитаме: „Това наистина ли ще бъде провал и ако ДА, то чий ще е този провал? На родителите, на учителите, на министерство на образованието, на детето?“

Отговорът е, че няма да има провалили се, ако приемем че ситуацията е извънредна. Не е нужно да се полагат неистови усилия за продължаване на образователния процес на децата ни, все едно че нищо не е станало. Дори и да изпуснат част от материала за два-три месеца, няма да има съществени пропуски, които да не могат да бъдат наваксани през останалите години в училище, стига да имат желание.

Нека изместим фокуса от самата онлайн форма на обучение към начините за подобряване на ефективността на обучението в ситуацията на стрес.

Как реагират децата на обучението си в условия на физическа дистанция?

Като психолог, в практиката си често се сблъсквам с деца с повишена училищна тревожност. Това е състояние на завишено безпокойство в училищни ситуации. Детето има усещане за непълноценност, липсва му увереност в правилността на своето поведение и решения. Среща трудност да се адаптира към училищната среда, има очакване на лошо отношение към себе си или отрицателна оценка от страна на съучениците си и учителите. Обобщено, училищната тревожност е резултат от взаимодействие на личността със ситуацията. Сега ситуацията е по-мащабна, социалната дистанция носи стрес от всички страни. При децата, предразположени към училищна тревожност или проявяващи такава, могат да се наблюдават следните реакции:

  • Децата, които са старателни и изпълнителни към задълженията си в училище, могат да засилят усилията си към перфектно изпълнение на задачите си или да изгубят характерното си желание. Усещайки прекалената ангажираност на родители и учители, малките „перфекционисти“ ще следят внимателно за коректното изпълнение на задачите си. Ако усилията им се саботират от външни обстоятелства (например интернет връзка) ще станат нетърпеливи, избухливи и дори критични към възрастните. Те също ще следят внимателно за поведението на родителите си към изпълнението на работата им от вкъщи. Ако усетят разминаване в положените усилия, биха се ядосали. И с право – за тях е много важно да има справедливост, на тях също им е трудно да останат във форма. Подходът към тези деца е да бъдат поощрявани по-често. Не трябва да се допуска да разтълкуват напрежението като обвинение към самите себе си. Важно е да не изискваме прекалено много и да не сме критични към децата „перфекционисти“ – те и без това полагат много усилия да са изрядни.
  • Децата, за които ученето е неприятно занимание и се случва с големи усилия, са принудени да учат в условия наситени с негативни усещания. Това ще засили негативната им нагласа към ученето. В техния обучителен процес почти винаги има силна ангажираност на родителите, която сега е удвоена. Резултатът може да бъде ескалация на напрежението, буйни реакции (и от двете страни), тотален отказ и нежелание за учене. Това високо психологическо напрежение може да има и отложен ефект в бъдеще. Подходът към тези деца е да бъдат привлечени към учебният процес като към игра с много поощрение, за да може като начало да се повиши самото желание да опитат. Това може да стане чрез предизвикване на любопитството към новите технологии. Може да се отпусне натиска върху резултатите им като се замени с поощрение към действието и старанието им.
  • Децата, които имат желание, любопитство и интерес към научаване на нови неща, ще учат с или без задължителните училищни ангажименти онлайн. Ще четат книги, ще търсят любопитни факти в интернет, ще пишат съчинения и др. За съжаление, от десетилетия към образователния процес се подхожда с очаквания, критичност и оценка, а това убива вътрешната мотивация у децата да възприемат обучението като нещо по-различно от принудителна мярка. Подходът към тези деца е да бъдат оставяни да действат без да се прекъсва търсенето и любопитството. Възможно е към момента да са по-заровени в книгите от колкото в социалните контакти . Но всичко с времето се променя, както и интересите на децата. По-добре да четат и да развиват страничните си дейности, отколкото да се погуби естествения им стремеж към знания. Разбира се, това не означава да им се позволи да спрат да изпълняват класните си работи – двете неща могат да вървят ръка за ръка. Мотивацията им към възприемане на задължителния материал може да се повиши като се насърчат да го разглеждат през призмата на собственото си въображение и критично мислене.

Колко качествено може да е ученето по време на пандемия?

Краткият отговор е, че образованието не може да е пълноценно в условия на повишена тревожност и ежедневен стрес. Затова е важно възрастните, които ръководят този процес да излязат от рамките на самото обучение и да започнат да го разглеждат като част от цялостната среда, в която то се провежда.

Родителите могат да се погрижат за средата на собствените си деца, като им осигурят повече спокойствие не само за провеждането на уроците, но и като повече свобода да осъществяват собствения си потенциал чрез образованието. Важно е да потърсят навременна подкрепа от специалист в случай на нужда.

Педагозите могат да се постараят да съобразят уроците си с новата обстановка и да не изискват от децата да усвоят абсолютно всички познания, които са предвидени в учебния план за съвсем друг тип преподаване.

Важно е възрастните да работят в екип, на първо място за доброто на децата, а и за доброто на всички.

В спокойна атмосфера, след отминаване на случващото се децата ще имат възможност да наваксат пропуснатото. В условия на стрес е важно да имат ангажираност максимално близка до нормалната, но тя да е съобразена с възможностите на контекста. Към момента всичко свързано с отглеждането и обучението на деца е се случва в движение и е нужно да положим усилия, за да го адаптираме към ситуацията. Изисква се гъвкавост и, до голяма степен, експертност.

Как да облекчим ученето в домашни условия и да запазим детската психика?

Като психолог знам, че притискането на децата води до обратен ефект. Затова препоръчвам на родителите:

  • В ситуацията на пандемия ако децата нямат интерес към ученето, не настоявайте.
  • Предложете им повече развлекателни занимания. Направете нещо заедно – сгответе, изчистете, подредете, научете ги на неща от живота и бита. Нека измислят занимания и игри самостоятелно и спонтанно. Скуката ражда прекрасни идеи.
  • Уважавайте личното пространство на децата
  • Грижете се за емоционалното им състояние според възрастта по време на изолацията. Вижте конкретни примери в статията „Грижа за децата по време на пандемия“.
  • Оставяйте им пространство да са сами със своите интереси
  • Не изисквайте твърде много от тях, показвайте им разбиране, че за тях също е трудно.
  • Не влизайте в конфликти с тях, дори и да ви изглежда, че целят да ви подразнят.
  • Вие не сте педагози, а родители и сега те имат нужда от вас като такива.

Подкрепяйте, изслушвайте, приемайте това, което са те самите, а не възможностите им за успеваемостта в училище.

Разбира се, това не означава да се пропускат уроци или да се оставят децата на самотек. Става въпрос за разпределяне на задълженията и свободните дейности в режим, подходящ за извънредното положение и дистанционното обучение в условия на изолация. Най-добре би било, ако тези задължения се разпределят по равно, според ролята на всеки от участниците в този процес. Родителят да осигури повече самостоятелност и минимум намеса в учебния процес. Ако детето има трудности, е редно да търси и получава подкрепа предимно от учителите. Важно е родители и учители да са обединени в усилията си и да знаят, че дори и при максимално старание, нещата не винаги ще се получат перфектно.

В момента реалността е различна, учебният процес е различен и това носи след себе си различни последствия. Нужно е ученето да се съблюдава отговорно и част от тази отговорност е да не се настоява то да се случва на всяка цена. Щетите понякога могат да са повече от ползите.