Ако сте пропуснали първа част на статията „Тревожност при децата и как се появява тя стъпка по стъпка“, вижте текста тук: Част 1 – Какво е тревожност?

Част 3

Има ли тревожност при децатаКак изглежда тревожността при децата?

“Не съм тревожен, имам проблеми в момента и съм много напрегнат.”
“Мисля, че ще полудея, не съм тревожен.”
“Изморена съм, а не тревожна, за всичко мисля само аз.” 

Тревожният човек обикновено отрича тревожността си и я оправдава с възникнали проблемни ситуации. Той очаква притеснението да отмине заедно с проблема, но за съжаление не винаги се случва точно така. Тревожният ум винаги намира проблем, за който да мисли и ситуация, която да контролира.

Свикнали със състоянието си, тревожните хора намират начини да се справят сами и само, когато нещата ескалират през психосоматика, се принуждават да потърсят подкрепа от специалист. Така тревожността се превръща в „нормален“ начин на живот. 

И отношението към тревожността на децата е същото. Най-често се обръща  внимание при “по-сериозни” състояния при децата. За “по-сериозни” се приемат затрудненията в познавателното, езиковото, двигателното развитие на детето. Такива, които по един или друг начин внасят трудности на възрастните в отглеждането и обучението на детето –  аутизъм, хиперактивност със или без дефицит на вниманието, езикови нарушения, изоставане в интелекта, дислексия и т.н.

Тревожността при децата не е проблем от това естество, тя е вътрешно преживяване и дълго време може да остане скрита за неспециалиста. Съответно, тя не затруднява директно хората отглеждащи или обучаващи детето, тя затруднява самото дете.  Пречи му да се радва на своя живот, да е спонтанно, игриво, спокойно, ведро и жизнено по свой начин. То е непрекъснато фокусирано върху средата си. Грижи се за благополучието на отговорните за неговото оцеляване възрастни. Ако мама и тати не са добре и детето не е добре.

Малките деца не могат да обяснят своите чувства, те ги изразяват чрез поведения. 

Как изглежда тревожността при децата?

До към 1-годишна възраст детската тревожност е изразена с:

  • Лесна раздразнителност;
  • нестихващ/интензивен плач;
  • нарушения на апетита;
  • нарушения на съня – трудно заспиване, лесно събуждане, приспиване само “на ръце”, рязко пробуждане, когато бъдат оставени в люлката;
  • искат да се носят на ръце, плачат когато ги оставят;
  • констипация;
  • страх от силни шумове;
  • страх от непознати;
  • тревожност от раздяла с майката;
  • страх от загуба на физическа опора, от падане и др.

В периода от 1 до 3 години тревожността приема формата на:

Страх от раздяла с майката, от падане и нараняване, страх от тъмното, страх от животни, страх от светкавици и гръмотевици, от силни шумове, страх да останат или заспят сами.

Все повече тревожността започва да намира израз в телесни оплаквания и поведения като: 

  • Констипация;
  • разстроен стомах;
  • заекване, запъване;
  • скубане на косата;
  • щипане, пипане, дъвчене на части от тялото;
  • интензивна подвижност придружена с падания и наранявания;
  • загуба на контрол над тазовите резервоари;
  • разсеяност;
  • плахост;
  • свенливост;
  • раздразнителност;
  • плач;
  • пакостливи поведения.

В предучилищна възраст (4 до 6 години) към изброените дотук тревожни състояния се прибавят:

  • Страх от чудовища, приказни герои, духове;
  • кошмари;
  • страх от смъртта;
  • гризане на нокти;
  • тикове;
  • прекомерна ранна мастурбация;
  • буйни и импулсивни поведения и др.

В ранната училищна възраст (7–12 години) е възможна появата на тревожност, породена от реални събития – убийства, отвличания, нападения, катастрофи, природни бедствия, пандемия, войни, страх от училищни ситуации. Също така:

  • Тревожност относно академичните постижения;
  • тревожност относно оценката на околните;
  • страх от отхвърляне от връстниците и приятелите.

Поведенията, които сигнализират за тревожност в тази възраст са:

  • Изолираност;
  • раздразнителност и гневни избухвания;
  • потиснатост и нежелание да разговарят;
  • главоболие;
  • коремни болки;
  • затруднения в дишането и пр.;
  • тикове, които не са с неврологичен характер;
  • заекване;
  • натрапливи и повтарящи се действия – потропвания, почуквания и т.н.

В юношеството (13-18 години), се появява и страха от сериозни телесни заболявания. Колкото по-големи стават децата, толкова проявите на тревожност наподобяват тези при възрастните.

 

Изплувала вече на повърхността чрез поведения, тревожността на детето приковава вниманието на родителите и те обезпокоени започват да търсят обяснения за състоянието му. Нерядко, това е съпроводено с фиксиране върху тревожните симптоми у детето. Образува се своеобразен затворен кръг, в който тревожността от симтоматиката води до още повече вътрешно напрежение и обратно – към повишаване както на безпокойството, така и на реакциите на родителя спрямо поведението на детето. Така кръгът се затваря и се превръща в страдане за всички и най-вече за самото дете.

Консултация със специалист е необходима, за да се обсъди и прецени сериозността на възникналото състояние. Нужно е да се разгледат възможностите за подкрепа. Важно е родителите да имат ориентир за това какво се случва и какво могат да направят, за да помогнат на себе си и децата си. 

Навременната психологична подкрепа ще намали възможността за затвърждаване на изградени деструктивни за личността стратегии за справяне с тревожността. 


В следващата част на статията четете по въпроса “Какво могат да направят родителите, за да помогнат на тревожното дете?”.

Автор: Виолета Андреева

детски психолог

Виолета Андреева - психолог

Виолета Андреева е детски психолог, чийто фокус е върху подкрепата в процеса на самоусъвършенстване на личността на детето.

Отдадеността на работата с деца я мотивира да разработи авангардния метод SIMPLE, който набляга на играта като естествен детски механизъм за себерегулация и себеусъвършенстване в условия на приемане, уважение и доверие.

Играта, съчетана с индивидуалния подход в сигурна и окуражаваща среда, дава възможност на детето да разгърне потенциала си и да се изгради като една стабилна в емоционален план личност.

Споделете:

Още статии от блога
  • тревожност при децата Как изглежда тревожността при децата? – Част 5

    Ако сте пропуснали първа част на статията „Тревожност при децата и как се появява тя стъпка по стъпка“, вижте текста тук: Част 1 – Какво е тревожност? Част 5 Кога да се обърнем към специалист, за да се справим с тревожността? Независимо дали става въпрос за […]

  • тревожност при деца Как изглежда тревожността при децата? – Част 4

    Ако сте пропуснали първа част на статията „Тревожност при децата и как се появява тя стъпка по стъпка“, вижте текста тук: Част 1 – Какво е тревожност? Част 4 Могат ли родителите да помогнат на децата си при тревожност? Представете си, че сте застанали на брега […]

  • Ползата от думите Ползата от думите

    – И каква е ползата от тях? – Имат смисъл! Запълват празнините от неразбиране,от страх и нужда да се скрием…Запълват празнините от съмнениеи липса на доверие. Рядко изразяват обичтаи не това им е целта. Понякога помощници са на лъжите,друг път предпазват от искрите. Имат смисъл! […]

  • Рецепта за чудеса Рецепта за случване на Чудеса

    Избери си Желание. Онова което много искаш да се сбъдне. Постой с него и разбери къде е неговото място – в сърцето или в ума. Ако е в ума, остави го и избери друго. Това още не е готово да се превърне в чудо. Ако […]