Ако сте пропуснали първа част на статията „Тревожност при децата и как се появява тя стъпка по стъпка“, вижте текста тук: Част 1 – Какво е тревожност?

Част 2

Има ли тревожност при децата?

Мит e, че децата са твърде малки, за да са тревожни. Също като възрастните и децата могат да са тревожни.  Тяхната тревожност не е съвсем същата в смисъла, в който разглеждаме това състояние при възрастните. Много от тревожните състояния в детството имат своята възрастова специфика по отношение на проявата си. Имат и общи корени по отношение на причините за възникването. 

 От къде идва тревожността при децата?

Нормално е понякога децата да изпитват страх и притеснения от непознатото, различното, новото. Например, по-малките деца често са обезпокоени от това, че са далеч от родителите си, страхуват се от непознати, прохождащите – да не паднат. Тези състояния, както и много други типични за различните възрасти страхове и тревоги, отминават много бързо, когато са подкрепени от родител/надежден източник на спокойствие. 

Децата са емоционални антени и преди всички останали успяват да уловят емоционалните сигнали идващи от средата, в която са потопени. Най-вече тези на майката или възрастния изпълняващ основните възпитателни функции. Това е начинът им да оцеляват. Разпознавайки тревогата като сигнал за заплаха идващ от средата, те развиват уникалната способност да са постоянно нащрек – какво прави мама, какво казва, къде е, с кого е, как е, добре ли е. Това е тревожност.

Какво се случва, когато общуването в семейството е наситено с тревога? 

Попаднали в среда, в която общуването е наситено с интензивни емоции като страх и гняв, децата свикват със състоянието на висок адреналин, породен от гнева и страха и започват да приемат, че това е нормалният начин да се изразиш, да съществуваш. 

Децата растат попити от емоциите, които възникват в семейството. Те не разбират дали са ядосани или уплашени, радостни или спокойни. Те отразяват емоционалния климат на семейството, в което живеят. 

Независимо дали този емоционален климат е наситен със страх, гняв, тъга, радост, любов, той се превръща в „норма“ за децата. Впоследствие те търсят и пресъздават ситуации в живота си, които да им носят това познато усещане, стремят се да поддържат взаимоотношения, с които са свикнали, търсят „комфорта“ на вече познатото

Могат ли  тревожните родители да предадат своята тревожност на децата си?

Тревожните хора трудно се решават да станат родители, тъй като се притесняват, че няма да се справят с високата отговорност в този житейски проект. Все пак, когато се решат, за тях няма нищо по-естествено от това да са притеснени за детето си. Вярват, че “ако не са притеснени за детето си, те не са добри родители”

В допълнение по темата за тревожните родители, може да прочетете статията за родителството с паник-атаки на колегите от АрхиЕндж (екип от психотерапевти и психолози), която е подходяща и за родителство на хора с тревожни разстройства или повишени нива на стрес и безпокойство.

Това, което убягва на тревожните родители е, че те отглеждат тревожни деца.

Когато една майка се тревожи непрекъснато за своето дете, например че то може да се разболее, когато се страхува, че нещо лошо може да се случи, има пристъпи на паника и усещането за заплаха, тя без да иска създава емоционален климат на непрекъснат страх, тревога и несигурност за детето си. 

Поради високата си емоционалност, тревожните родители често влизат в скандали по между си. Най-често причина за скандалите са онези неща, които изискват поемането на отговорност, а каква по-голяма отговорност от детето. Случва се така, че децата се превръщат в повод за скандал, защото всичко, което правят или не правят, налива “масло в огъня” на тревожните родители. Така първоначалните притеснения за това дали ще се справят като родители, изплуват на повърхността като усещане за провал и последваща вина от тези усещания. Всичко това завихря нов епизод на тревожност. 

Малките деца не могат да обяснят своите чувства, те ги изразяват чрез поведения. Притеснени,  родителите се опитват да разберат какво е обезпокоило детето им и на какво се дължи поведението му. Нерядко, това е съпроводено с фиксиране върху тревожните симптоми у детето. Образува се своеобразен затворен кръг, в който тревожността от симптоматиката води до още повече вътрешно напрежение и обратно – към повишаване както на безпокойството, така и на реакциите на родителя спрямо поведението на детето. Така кръгът се затваря и се превръща в страдане за всички и най-вече за самото дете.

Това е и една от основните причини в институт Development Restart  да се развива идеята  за промоцията на психично здраве или както аз я наричам “Новата култура за деца и родители” – нещо, което ще разгледам в една от следващите части на статията.


В трета част на статията можете да разберете как изглежда тревожността при децата и какви са проявленията ѝ.

Споделете:

Още статии от блога
  • Ползата от думите Ползата от думите

    – И каква е ползата от тях? – Имат смисъл! Запълват празнините от неразбиране,от страх и нужда да се скрием…Запълват празнините от съмнениеи липса на доверие. Рядко изразяват обичтаи не това им е целта. Понякога помощници са на лъжите,друг път предпазват от искрите. Имат смисъл! […]

  • Как изглежда тревожността при децата Как изглежда тревожността при децата? – Част 3

    Ако сте пропуснали първа част на статията „Тревожност при децата и как се появява тя стъпка по стъпка“, вижте текста тук: Част 1 – Какво е тревожност? Част 3 Има ли тревожност при децатаКак изглежда тревожността при децата? “Не съм тревожен, имам проблеми в момента и […]

  • Рецепта за чудеса Рецепта за случване на Чудеса

    Избери си Желание. Онова което много искаш да се сбъдне. Постой с него и разбери къде е неговото място – в сърцето или в ума. Ако е в ума, остави го и избери друго. Това още не е готово да се превърне в чудо. Ако […]

  • Из Говори ми без думи Говори ми без думи

    Те не говореха. За тях думите бяха излишна суета.  Дълго се съпротивлявах на нежеланието им да говорят, исках да науча толкова много неща и бях сигурна, че само те знаят отговорите.  А те просто мълчаха и гледаха смирено. Понякога ми се струваше, че ми се […]