За радост на едни родители и за ужас на други, детските градини отварят врати. Вълненията са големи, притесненията – също. До голяма степен напрежението е породено от факта, че се очаква нова адаптация към ежедневие, част от което не познаваме. Както периода на изолация изискваше по-специфични грижи за психиката на децата, така и излизането от ситуацията, изисква да обърнем внимание на тяхното възприемане и адаптиране към новостите.

Да пуснем ли детето си на детска градина?

Или да изчакаме поне месец, за да видим как ще се развият нещата? Септември по-безопасно ли ще бъде? Има ли начин детските градини да отворят безопасно? Или отварянето им ще предизвика задълбочаване на здравните рискове?

Това са въпроси, които си задават всички родители в момента – дори и тези, които са очаквали този момент с нетърпение. В много семейства се прокрадва нотка на съмнение дали взимат правилното решение и това е напълно нормално. Отговорността за здравето и живота на децата е голяма, ситуацията на пандемия е извън техния контрол, а несигурността поражда страх и висока тревожност.

Възможно е да се очертаят няколко групи родителско и респективно детско поведение.

Изолацията крие по-големи рискове за децата и психичното им здраве

Някои родители чакат с нетърпение градините да отворят и смятат, че не е добре изолацията да продължава, тъй като крие по-голям риск от самия вирус. Най-вероятно самите те са социално активни възрастни, които предпочитат да работят, да са навън с колеги и приятели, имат любими занимания и чакат с нетърпение да се върнат към стария начин на живот. Отчитат риска от заразяване, но гледат по-философски на нещата и смятат, че трябва да се адаптират към новия начин на живот, а не да спират да се движат.

Хората от тази група, вероятно, най-тежко са успели да се удържат в къщи, съответно и децата им са били нетърпеливи, кога всичко ще приключи.

Децата им обичат да ходят на градина и да са сред други деца, затова сега чакат с нетърпение да се върнат при приятелите си, също като своите родителите. Преживели са времето на изолация като затвор. Тръгването на детска ще е празник за тях с много вълнение и очаквания.

Родителите трябва да се върнат на работа и това не може да се отлага твърде дълго

Други родители не са сигурни дали връщането на детска градина е правилното решение в условията на пандемия. Голяма част от тях, обаче, са принудени да се върнат на работа и това ги принуждава да пуснат децата си. Има вероятност да са финансово притиснати при взимането на решение, особено ако са загубили работата си и се налага да търсят нова.

Изолацията за тези семейства е била трудно изпитание. Не защото обичат работа си и искат да са сред хора, а защото се налага да работят, но не могат.

Възможно е да не харесват работата си и да са имали желание да я сменят преди пандемията, а сега това изглежда още по-трудно или невъзможно. Напрежението в къщи навярно е високо и се стига, често до разногласия по различни теми, както и по тази да тръгнат ли децата на детска градина. Обтегнатите отношения, липсата на единно решение, усещането за притискане от обстоятелствата могат значително да повишат тревожността на родителите, съответно и на децата.

От една страна отпадането на целодневна ангажираност с децата ще предостави възможност за стабилизиране на работния процес и ще намали малко напрежението, но от друга няма да намали тревожността от евентуално заразяване с вируса. Възможно е децата да плачат и да не искат да се върнат на детска. Може сутрин да се сърдят, да правят уговорки, да не искат да се обличат, да капризничат за дрехи, да саботират и отлагат отиването и влизането в детската градина. Ако така е било и преди пандемията, сега нищо чудно да е пъти по-засилено. Ако са боледували често преди, сега това също ще притеснява родителите повече.

Опасно е за хората от рискови групи, а децата не могат да спазват физическа дистанция

Третата група са разтревожени не толкова за здравето на децата си, тъй като са наясно, че децата не боледуват тежко. Но ги притеснява факта, че децата могат да бъдат преносители. Самите родители попадат в рисковата група и са с придружаващи заболявания, което възпрепятства взимането на решение да пуснат детето на градина. Тези родители вероятно изпитват вина, че не могат да предоставят възможност на детето си да социализира и да бъде с приятелите си. Възможно е дори да предприемат действия, с които да рискуват своето здраве, за да осигурят на детето това, което другите ще имат. Децата усещат това и може да имат нежелание да ходят, да има регрес в поведението им или да възникне друга основателна причина, която да възпрепятства ходенето – трудност с храненето, изхождането, съня. Децата са много чувствителни към вината и тревожността на родителите си.

Изолацията не е толкова страшна, а децата са на по-сигурно място вкъщи

Четвърта група са високо тревожни родители, които по принцип имат трудност да отделят детето от себе си и предпочитат то да остане с тях в къщи.

За тези родители и деца, изолацията не е била тежко изпитание. Да работят от вкъщи, далеч от офиса и социални ангажименти, и други отговорности е като „сбъдната мечта“. Дори и изолацията да е имала своите неудобства, те със сигурност са по-малко от удобството на това всички да са си в къщи.

Мама не се тревожи за детето, детето не се тревожи за нея, таткото не се тревожи за тях, тъй като всичко е под контрол, а мерките „на генерала“ се спазват. На пръв поглед прекрасна семейна идилия по време на пандемия.

Спокойни са, че всичко ще си дойде на място. Тази ситуация предоставя перфектното алиби за връщането на симбиозата между майка и бебе, от което е възможно да възникнат трудности на по-късен етап, когато заплахата от пандемията премине.

Връщането към обичайния начин на живот може да доведе до двойно по-високи нива на тревожност. Децата може да не пожелаят да социализират с връстници, да има затваряне в себе си и усещането, че не са част от този свят. Ще са силно съпротивляващи се при тръгване на детска градина, съпроводено с много плач, тръшкане, ритане удряне и всякакви поведения показващи тяхното несъгласие. Възможно е да започнат да боледуват често, да отказват да се хранят в детската градина. Регрес в поведението може да се наблюдава във всеки един аспект от развитието.

По-добре да не се бърза и отварянето на детските градини да стане поетапно

Част от родителите не са притиснати от външни обстоятелства и решават да не избързват с пускането на децата си на градина. Искат  да видят как ще се осъществи организацията и дали събирането на децата ще има неблагоприятни здравословни ефекти, а и за да избегнат първоначалното напрежение, което се създава покрай новите изисквания.

Изолацията за тези семейства е била период на напрежение и предпочитат да не усилват стреса за децата и семейството си като пуснат детето си сред първите, които ще започнат да посещават.

Разбира се, те също имат своите притеснения – от вируса, финансови или заради негативните ефекти на изолацията. Въпреки това предпочитат да изчакат първоначалния наплив и да пуснат децата си по-късно през лятото и, дори, чак септември.

Несигурността и липсата на категоричност в решението на родителите може да доведе до поведения у децата, с които да ги провокират и манипулират. Децата бързо разбират, кога могат да се възползват от ситуацията. Възможно е децата ще се разсърдят, ако знаят че приятелите им вече са в градината, а те не са. Едно поведение на неспазване на правила, бунт и недоволство, може да им съдейства и да принуди взимането на по-бързо решение от родителите им в тяхна полза.


Насоки към родителите за по-лека адаптация след периода на изолацията

В практиката си на психолог, отдаден на работата с деца и преди съм се сблъсквала със случаи на деца, които изпитват затруднения при адаптацията си към стандартния ритъм на живот след по-дълго откъсване поради боледуване или пътуване. Наистина, сегашната ситуация е много по-различна, глобална и масова, но мога да улесня родителите, като очертая няколко основни неща, които да имат предвид за по-лесна адаптация:

Ако сте много тревожни за здравето на детето и вашето, обмислете внимателно тръгването на детска градина.

Засиленият страх, че детето може да се разболее и да донесе вируса в къщи може да доведе до чувство за несигурност и негативни емоции и преживявания спрямо детската градина и общуването с връстници.

  • Ако смятате, че изолацията е по-рискова от вируса, ви съветвам да действате балансирано. Говорете с децата за промените, които ги очакват в детската градина. За това, че учителките ще са с маски, че ще ги карат да си мият ръцете по-често. Не забравяйте, че децата, може и да не могат да формулират вербално всеки свой страх, но те изпитват притеснения от вируса. Ако забележат противоречие между вашето усещане за свобода и засилените противоепидемични мерки в градината, това може да предизвика объркване у тях.
  • Ако се притеснявате от обстановката, но сте принудени да се върнете на работа и да пуснете детето още преди да сте готови за това, ви съветвам да съсредоточите мислите си върху ползите от това да работите и поемете отговорностите си на възрастен. Децата имат нужда от сигурност и стабилност в къщи най-вече. От друга страна ползите от социализирането на детето ви с връстници са големи. В къщи отделете пространство и време за пълноценна игра с детето. Ако сте високо тревожни и объркани как точно да постъпите в тази ситуация, потърсете подкрепа от специалист.
  • Ако сте задържали детето си, защото вие (или член на семейството ви) сте от рискова група, ви съветвам да не се поддавате на чувството за вина. Нормално е човек да пази здравето си приоритетно. Не се сравнявайте единствено с хората, които ще си пуснат децата веднага – доста семейства, ще изчакат по различни мотиви и всеки от тях е прав за себе си. Важно е да изчистите чувството си на вина, а ако е нужно потърсете подкрепа от специалист.
  • Ако единствената причина да задържите детето си, е вашето притеснение за сигурността му, ви съветвам да обмислите вариант, при който да започне да посещава почасово занимания с деца и да социализира поетапно. Ако изчакате до септември, няма да лишите себе си и него от стреса на адаптацията, даже напротив – има риск да го повишите, заради прекалено дългото изчакване. Консултирайте се, за да имате ориентир как да се случи адаптацията по-леко и за двете страни.
  • Ако сте задържали детето засега, защото искате да се ориентирате в обстановката, ви съветвам да изясните за себе си максимално точно какво очаквате. Има риск прекаленото очакване в ситуация, която е непозната и бързо променяща се, да донесе повече стрес.

Децата виждат света през очите на своите родители.

Така както родителите преживяват случващото се, по същия начин ситуацията се преживява и от децата. При тях, обаче, емоциите са с по-силен интензитет, тъй като психиката им е все още крехка и нестабилна.

Пращайки децата си на детска градина, докато изпитвате чувство на несигурност и страх, вина и тревожност би могло да се преживее травматично от детето. Разсъжденията, които правят децата са простички. „Защо ме пращат там, ако е опасно за мен?“. Съществува риск от разклащане на доверието и сигурността във вас и средата.

Важно е да не пренебрегваме реакцията на отказ и да се обърнем към специалист, ако се наложи, за да се случи адаптацията към живот с вирус максимално благоприятна за децата.