Наблюдавали ли сте как новородено търси гърдата на майка си, за да суче? А бебе, което се учи да хваща и държи в ръчичките си различни предмети? Или бебе, което се учи да пълзи? 

Виждали ли сте с какъв хъс децата се стремят към нещата, които искат и какви усилия полагат, за да ги постигнат на всяка цена?

Тези усилия се формират още в най-ранна възраст и са от изключително значение за следващите години, а и през целия живот. Важно е родителите да насърчават детето да се справя само, а помощта им да е единствено в краен случай и да е насочена към развиване на уменията за самостоятелност, а не към извършване на конкретна задача.

Често родителите се питат въпроси като:

  • Как да мотивирам детето да си пише домашните само?
  • Как да накарам детето да се облича/храни/приготвя раницата без моя помощ?
  • Как да възпитам у детето любов към учението и себеразвитието?
  • Как да накарам детето да си подрежда стаята?
  • Как да мотивирам детето да ходи редовно на тренировки?
  • Как да обясня на детето защо точността е важна?
  • Как да помогна на детето да не се срамува, когато общува?
  • Как да обясня на детето, че да се удря, когато не получава своето, не е правилно решение?

И така нататък…

Понякога подобни трудности са въпрос на темперамент и се преодоляват с годините. Но понякога се дължат на това, че детето не е мотивирано да се справя само още от ранна бебешка възраст. Първите опити да суче, да пълзи, да се изправя или да играе с играчки са решаващи за формиране на навика за самостоятелност. От една страна за детето – да се научи да познава тялото, възможностите си и околния свят. От друга страна за родителя – да свикне да не се намесва, ако детето не е в непосредствена опасност, независимо че отстрани изглежда все едно се “мъчи”.

Децата се раждат с мотивация да оцелеят, да се учат, да се развиват. В тях има желание за живот и стремеж да се движат напред.

Ако наблюдаваме как детето се учи да пълзи, ще видим, че то първо се обръща по корем, после се надига с ръчички, избутва се нагоре и полага усилия да премести торса си. Въпреки че не успява в началото, то не се отказва опитва отново и отново. Често стига до плач и силно се ядосва.

В този момент е важно какво правят мама и татко. Как го подкрепят, как го стимулират да продължи?

Може да поставят любимата му играчка пред него, да подхванат крачетата му така, че то да има по-голяма опора, за да се избута напред. А могат и да изчакат търпеливо детето да се справи с тази задача със своето темпо, само. То може да продължи, може и да се откаже, но е важно само да реши какво и как иска да се случва. Важно е родителите да не се тревожат, че детето изпитва дискомфорт. 

Какво ще се случи, ако бързо го вдигат и го успокоят и му спестят усилията?

Както в тази, така и във всяка друга ситуация, когато детето е в процес на учене и развитие, е важно да не се спестяват усилията, които то само е решило да положи. 

Важно е родителите да не изпитват тревожност от дискомфорта, в който се намира детето, да не пренасят своето усещане за трудност от техния житейски опит върху този на детето си. 

Често родителите преживяват трудността на децата си, като собствена трудност. Те самите изпитват дискомфорт, когато гледат как детето полага усилия и решават да му ги спестят. Тревожат се за това да не се превърнат в лоши родители, ако го оставят да се помъчи малко. Преживяват детския плач в тези моменти като страдание и не издържат да гледат как то се ”мъчи”. Обикновено са свръх тревожни и не оставят детето да изпитва какъвто и да е дискомфорт, защото не искат то да “страда”. Научават се да предусещат желанията му, ориентират се по погледа му и знаят във всяка една минута от какво има нужда. Дори не е нужно детето да говори и често то наистина не може да говори. Предоставят една много комфортна, уютна, топла и любяща среда за детето, а с хубавото бързо се свиква. 

Колко хубаво е „хубавото” в тези случаи? 

Какво е нужно да се направи, за да не се попада в капана на комфортната среда, от която детето по-късно няма да иска да излезе и ще спре да полага усилия, ще престане да запалва искрата на желанието в себе си и ще прекъсне движението си към напредък. 

Ще стане мудно, потиснато, безцелно. Ще чака всичко на готово. Ще започне да има претенции към всички, но не и към себе си. А по-късно в живота, с нарастването на отговорностите му, ще расте и усещането за несправяне, страха от провал, тревожността. Детето няма да е способно да напуска зоните на комфорт и ще се стреми да остане в тях, защото няма да е тренирано да полага усилия, няма да има желание да върви напред. Пътят напред ще изглежда страшен и труден. Именно в такива моменти се отключват повечето психични разстройства.

Какво може да се направи, за да повишим мотивацията на детето да се справя само? 

Не му давайте всичко на готово. Не го заблуждавайте, че в живота нещата се случват без усилия, че вие ще сте винаги там, за да помагате, не му взимайте огънчето наречено “желание”.

Децата се раждат с мотивация да оцелеят, да се учат, да се развиват. В тях има желание за движение, за живот и стремеж към напредък, И там някъде, по пътя на развитието и израстването им, ако се намери достатъчно “услужлив” възрастен, който да им предложи помощта си като ги отмени и им спести усилията, защото са малки и беззащитни, се случва така, че мотивацията им стихва. Желанието изчезва

Всяко усилие запалва искрата на желанието в детето, а желанието е горивото за всяко движение в живота.

Как да съхраним вътрешната мотивация на детето в 5 лесни стъпки?
  • Когато детето се захване с нещо, което харесва, не се намесвайте. Стойте наблизо, за да усеща възможността за подкрепа, но не се съсредоточавайте в неговите затруднения. Вършете си нещо наоколо, но не се намесвайте излишно. Така то ще разбере трудният урок, че животът си върви, независимо от него и че то не е негов център. Успоредно с това, трябва да развие умението си да търси помощ от вас, вместо да я чака наготово.
  • Не предлагайте помощта си дори и да виждате, че му е трудно. Ако има нужда, то ще ви потърси. Непоисканата помощ е една от най-лошите услуги, която можете да направите. Едно от основните причини е, че често идва още преди трудността да е усетена като нерешима. А е много важно детето да може да различава само кое умение изисква повече тренировка и кое умение просто не му е по силите в момента. Вместо веднага да помогнете на детето, му дайте възможност да усети себе си и мястото си в околния свят; да усети собствените си възможности, да проиграе нещата през призмата на собствения си опит. Не на последно място, да знае, че всяко стойностно умение изисква усилия, постоянство и упоритост. Това познание ще му е необходимо в житейски план, когато започне да се сблъсква със задълженията си – в училище, в битовизмите, в работата си. Ще му е много по-лесно, ако е придобило този опит в по-ранна възраст, когато все още всичко е било на игра.
  • Подкрепете го с малко, а не напълно. Вместо да направите нещата вместо него, му дайте съвет как то да ги направи само и го оставете още веднъж да се “помъчи” малко. Не пропускайте да насърчите неговата упоритост и да не го съдите за “грешките”. Напротив, нека знае, че грешките са най-естествения път към усъвършенстването на уменията.
  • Имайте доверие в детето, че може да се справи само. И му го показвайте винаги. Насърчавайте всеки успешен опит. Насърчавайте и всеки неуспешен опит, защото той е една стъпка по-близо към целта.
  • Помнете, че децата се захващат с такива проекти, за които имат ресурс да се справят сами. Колкото е по-малко детето, толкова по-малък кръгозор има. Дори не би му хрумнало да се занимава с “невъзможни” неща. Дори от ваша гледна точка да иска да направи нещо, което не може, няма да стане или е направо невероятно имайте предвид, че в неговите очи, то най-вероятно се опитва да направи нещо съвсем простичко. Често дори няма някаква реална цел, а просто изследва взаимодействието си с предметите и между тях. Това, което вие виждате в действията му, е много далеч от него. И ако изпреварите събитията, за да му “помогнете”, всъщност ще го натоварите с перспектива, за която не е узряло и е по-вероятно само да го объркате допълнително.

Децата се мотивират, когато полагат собствени усилия и виждат резултатите от тях!

Какво да направите, ако детето е изгубило вътрешната си мотивация?
  • Нужно е да предоставите такава среда, в която детето да започне да я изгражда отначало. Стъпка по стъпка. Както къщата се обезопасява за пълзящото бебе, за да може то да я изследва само, без някой възрастен да го предпазва от контакти и ръбове, така и на по-късен етап е необходимо всичко, което то ще използва да му е удобно – да може да вземе храната от хладилника и да си направи сандвич, да може да си избере дрехи и да ги облече, да може да си вземе книжка/играчка и да се занимава само и така нататък. Това правило важи и за придобиването на социални умения – когато играе на площадката с деца е много по-здравословно да не сме прекалено близо. Когато общува с баба си и роднините си, да не се намесваме в техните отношения пред него. когато ходи на градина/училище, да му даваме съвети как да се справя с емоциите и приятелствата си. Тази самостоятелност ще му е жизнено необходима за момента, в който ще “хване” живота в ръцете си – още в тийнейджърска възраст, когато ще се опитва да извоюва своята самостоятелност, за да може да я получи и да знае какво да прави с нея на следващия житейски етап.
  • Потърсете специалист, който знае как да осигури такава среда. Ако ви е трудно да намерите “златната среда” между пълната самостоятелност на детето в рамките на своя родителски авторитет, то няма нищо лошо в това да потърсите експертно мнение. Психолозите дават насоки в конкретния контекст на семейната динамика и вие ще можете да прецените как се развиват взаимоотношенията родител-дете под един безпристрастен, но и опитен поглед.
  • Ако решите вие да се захванете с тази задача, бъдете внимателни да не задълбочите проблема, особено ако досега сте предлагали безусловната си подкрепа. Дори родителите, които са започнали да мотивират самостоятелността на детето още в бебешка възраст, имат проблеми на различните етапи на растежа. Често тези проблеми са в трудността да намерят своя баланс по отношение на това кое е позволено и кое не; кога да оставят детето напълно само и кога да се намесят. И как точно да се намесят. За родителите, които тепърва искат да изградят подобни взаимоотношения с детето си, е още по-трудно. От една страна детето е свикнало да чака, неуверено е да опита и не разбира защо родителят се отдръпва. От друга страна, самият родител няма такива навици и често се дистанцира прекалено рязко, което кара детето да се почувства изоставено в проблемите си. Важно е да се започне с малки стъпки и да се обяснява на детето, че това се прави, защото то се справя само, то е голямо, добро и можещо.
  • Потърсете специалист за себе си като родители, за да знаете как да подсигурите среда, в която мотивацията на детето ще започне да нараства. Често родителите търсейки конкретни действия, които да предприемат по отношение на детето си, забравят, че те са водещите в процеса на възпитанието.Ако те са вътрешно спокойни по отношение на методиката си, то и детето ще е спокойно и ще осъзнава, че ненамесата на мама и тати се дължи на тяхното доверие в неговите способности. И обратно – ако родителят е твърде тревожен и се съмнява в себе си, тази тревожност ще бъде усетена от детето, но то ще я насочи към самото себе си. Ще я усеща като критика към неговите способности, а това ще го демотивира още повече и ще задълбочи проблема. Ще се задълбочи и тревожността на родителя и ще се образува един затворен кръг. Затова, ако усещате, че не се справяте сами, е добра идея да се обърнете към експерт. Ако се колебаете и сте на кръстопът, една консултация може да ви успокои и да ви даде насока как да продължите. Самата експертна помощ на психолога е насочена към надграждане на вашите умения да водите процеса на възпитанието и към постигане на баланса, който вие самите търсите.

Пътят на самоувереността минава през усилията, а за да вървим по него, е нужна вътрешна мотивация.

Автор: Виолета Кисимова

детски психолог

Виолета Андреева - психолог

Виолета Кисимова е детски психолог, чийто фокус е върху подкрепата в процеса на самоусъвършенстване на личността на детето.

Отдадеността на работата с деца я мотивира да разработи авангардния метод SIMPLE, който набляга на играта като естествен детски механизъм за себерегулация и себеусъвършенстване в условия на приемане, уважение и доверие.

Играта, съчетана с индивидуалния подход в сигурна и окуражаваща среда, дава възможност на детето да разгърне потенциала си и да се изгради като една стабилна в емоционален план личност.

Споделете:

Още статии от блога
  • емоционална интелигентност Академичната интелигентност няма нищо общо с емоционалния живот

    Все по-често се срещат деца, които имат слаб самоконтрол, липсва им усърдие и настойчивост, както и умение сами да създават мотивацията си, което всъщност включва емоционалната интелигентност. Добрата новина е, че тези умения могат да бъдат развити у децата и така те да получат по-добър […]

  • тревожност при децата Как изглежда тревожността при децата? – Част 5

    Ако сте пропуснали първа част на статията „Тревожност при децата и как се появява тя стъпка по стъпка“, вижте текста тук: Част 1 – Какво е тревожност? Част 5 Кога да се обърнем към специалист, за да се справим с тревожността? Независимо дали става въпрос за […]

  • тревожност при деца Как изглежда тревожността при децата? – Част 4

    Ако сте пропуснали първа част на статията „Тревожност при децата и как се появява тя стъпка по стъпка“, вижте текста тук: Част 1 – Какво е тревожност? Част 4 Могат ли родителите да помогнат на децата си при тревожност? Представете си, че сте застанали на брега […]

  • Ползата от думите Ползата от думите

    – И каква е ползата от тях? – Имат смисъл! Запълват празнините от неразбиране,от страх и нужда да се скрием…Запълват празнините от съмнениеи липса на доверие. Рядко изразяват обичтаи не това им е целта. Понякога помощници са на лъжите,друг път предпазват от искрите. Имат смисъл! […]