В много литературни източници се срещат твърденията, че пълният потенциал на играта може да бъде отключен само от активни родители и учители. Съответно, родителите се насърчават да играят с децата си колкото се може повече. Съществуват книги/наръчници за родители, в които се обяснява стъпка по стъпка как да се играе с децата, за да се снеме безпокойството им. Описани са възможните резултати и очакваните реакции след игра, както и това, че ако детето постигне „разтоварващ плач“ след игра, то играта е била успешна.
Тук ще представим друга гледна точка, която е противоположна на горната. Колкото по-малко родителите се включват в игрите на децата, толкова повече полза носят детските игри за децата.
В периода на активно изследване, чрез ролева игра децата обичат да вкарват възрастните в играта си и винаги са наясно каква ще е тяхната роля. Вероятно доста възрастни, участвали в детските ролеви игри, били те родители или учители ще потвърдят, че ролите, в които децата ги поставят са често на отрицателни герои или герои в подчинени или безпомощни позиции. Срещу тези роли децата се борят, бягат, крият се, грижат се, командват – вещица, баба Яга, Кумчо Вълчо, Чудовище, Зомби, Бебе и т.н..
Вероятно и много от възрастните са получили по някой и друг ритник или юмрук в играта, но тъй като това е игра, не се брои за умишлено поведение. А, накрая все някой е разплакан.
Детската игра е спонтанна, мотивирана и контролирана от детето. Тя не се създава от възрастните, а от децата за тях самите.
Родителите играят, но игри за възрастни.
Що се отнася до игрите на децата, родителите могат да ги подкрепят чрез предоставяне на безопасно пространство, разнообразни играчки и време, в което да не се намесват в играта.
В случай, че нямат какво друго да правят и много искат да играят с детето си, то по-удачно е да изберат игра с правила като „Черен Петър“, „Не се сърди човече“, шах, топка, федербал и др. В противен случай рискуват да попаднат в плен на ролята, избрана от детето.
Важно е да се знае, че децата много се ядосват когато родителите не са искрени в желанието си да участват в играта им, затова преди да се включат е нужно да се уверят, че наистина го искат.
Когато родителите се включват в детските игри поради чувство на вина, децата бързо намират начин как да ги накажат за това в играта.
Чрез ролевите игри децата черпят опитност за емоции, отношения, поведения и е много важно какви чувства ще изпитат, какво поведение ще видят, какво ще чуят и кажат. Ако не сте сигурни как точно да подкрепите детето, оставете го да действа само.
На полето за детски игри няма място за разчистване на сметки. Важно е всеки да си знае мястото, а мястото на родителя определено не е в детските игри.
При появила се трудност у родителя да стои в страни от детската продукция и да я подкрепя неусетно, е добре да се потърси консултация със специалист.
Така може да се изследват причините за възникналата нужда от прекалена ангажираност с детските дела.
Децата усещат, че нещо тревожи родителите и често искат да играят заради родителите си, а не заради тях самите. В такива случаи се започва с непрекъснато търсене и ангажиране на родителското внимание. Завихря се сложна и изтощителна комуникация между детето и родителя, много сходна на тази при играта с обекти. Съответно, нуждата на детето да изследва света, често се измества от нуждата да се погрижи за родителите си.
Децата имат нужда от сигурност и е важно мама и татко да са добре.
Автор: Виолета Кисимова
детски психолог
Виолета Кисимова е детски психолог, чийто фокус е върху подкрепата в процеса на самоусъвършенстване на личността на детето.
Отдадеността на работата с деца я мотивира да разработи авангардния метод SIMPLE, който набляга на играта като естествен детски механизъм за себерегулация и себеусъвършенстване в условия на приемане, уважение и доверие.
Играта, съчетана с индивидуалния подход в сигурна и окуражаваща среда, дава възможност на детето да разгърне потенциала си и да се изгради като една стабилна в емоционален план личност.
