COVID-19 донесе със себе си чувства като тревожност, страх и несигурност не само за нас възрастните, но и за децата на всички възрасти.

В ситуацията на извънредно положение родителите, повече от всякога, усещаме тежестта на отговорността за живота, здравето и сигурността на децата си.

Трудно е да останем спокойни в забулената от неизвестност обстановка. Едно е сигурно, децата усещат нашето притеснение и са също толкова уплашени и объркани от случващото се, дори повече.

Множеството наблюдения в извънредни ситуации по целия свят показват, че децата често са емоционално най-уязвими във времена на криза. Независимо дали са засегнати лично, или са изложени на травматични обстоятелства чрез отразяване в медиите, защитата на емоционалното им благополучие е също толкова важна, колкото и физическата им безопасност. Най-малкото, което можем да направим, е да избягваме гледането или слушането на информация, която може да ни разстрои, докато децата присъстват.

Всяко дете е уникално в това, как реагира на плашещи събития. Някои деца може да станат по-тихи или оттеглени. Други може да станат по-раздразнителни или прекалено буйни, за да получат повече внимание. Много деца започват да се държат като по-малки, прилепват се към родителите си или хленчат за всичко. Важно е да знаем, че всичко това са нормални реакции в извънредната обстановка и е нужно да сме по-търпеливи, да реагираме спокойно и грижовно. 

Предлагаме няколко основни насоки за родителите  в ситуацията на извънредно положение

  • Родителите да сме максимално сплотени, подкрепящи се и единни в действията си.
  • Когато разговаряме с децата си относно ситуацията, е добре да сме всички заедно и за случващото се да говори бащата (по възможност), или този родител, който е по-малко тревожен. 
  • В зависимост от възрастта на детето, да обясним просто и кратко правилата, които трябва да спазваме всички, за да се пазим от корона вирус.
  • Децата ни усещат, когато сме уплашени, объркани и тревожни. Ако се чувстваме така, е важно да успокоим себе си, преди да се опитваме да успокояваме тях. Иначе ще ги разтревожим много повече с противоречието между тревожното ни състояние и успокояващите думи.

Над 7-8 годишна възраст децата могат да разберат и осъзнаят основни факти за корона вирус и как да се пазим от него. Те изслушват, разбират сериозността на това, което им казваме, но не е задължително да го приемат. Преформулират информацията по свой начин, в зависимост от предишен опит и това, как реагират на стресови ситуации. Може да има отричане, недоволство, бунт, затваряне, с които да маскират страха, който усещат от случващото се. 

Част от поведенията може да включват:

  • Нежелание да изпълняват задължения, свързани с училището или ежедневието си;
  • Нежелание да стоят в къщи, засилена скука и нетърпимост към ситуацията;
  • Избухливост, нервност, лесно раздразнение; 
  • Недоволство от онлайн обучението и въобще прекомерно недоволство към всичко и всички.

По-големите деца може директно да ни попитат  „Ние ще умрем ли?”, „Аз ще умра ли?”.

Трудно се понасят такива въпроси от деца. Инстинктивно бързаме да ги успокоим, като категорично отричаме възможността това да се случи. В случаите, когато сме напълно сигурни, това е най-правилното. В ситуации, когато не сме сигурни какво ни очаква, е добре да бъдем откровени и да се придържаме максимално към реалността. 

Отговор на един такъв въпрос в сегашната ситуация може да бъде :

„Никой не знае кога някой ще умре и какво ще се случи. Спазваме правилата, за да сме здрави. Стоим си в къщи и вземаме предпазни мерки. Надяваме се, че никой от нас няма да умре сега, а когато станем много, много стари. Може да се разболеем, но това не означава, че ще умрем.”

Такъв откровен отговор може да успокои децата повече, отколкото категорично отричане. 

Децата между 4 и 7 години могат да разберат кратки и прости факти за наличието на вирус, който е опасен за здравето. Те се ориентират за сериозността на ситуацията от нашите реакции. В случай, че не усещат висока тревожност и страх у нас, се радват на свободното време, играят, творят и се наслаждават на времето в къщи с нас. Поведението им не е много по-различно от това през обикновен уикенд или ваканция. Ако усетят, че сме тревожни, го изразяват чрез засилване на поведения, с които по принцип привличат вниманието ни, в детски опит да ни успокоят:

  • Не спазват правила;
  • Правят пакости;
  • Мрънкат;
  • Лесно се дразнят и плачат;
  • Искат играчки или игри, които не можем да осигурим;
  • Връщат се към отминали поведения като: нежелание да ходят по голяма нужда; нощно напикаване; говорене на „бебешки“ език; разсеяност, мудност или хиперактивност, гризане на нокти, заекване, нежелание да се обличат и/или хранят сами и др.

Новородени до 3-4 години – Не разбират много от това, което им обясняваме, дори не е нужно да го правим, защото те се ориентират за случващото се изцяло според нашето състояние. 

  • Бебетата може да са по-плачливи и трудно утешими;
  • Трудно да заспиват, да отказват да се хранят;
  • Със запек или разстройство;
  • Неспокойни, напрегнати;
  • Невъзможно да задоволим исканията им и непрекъснато хленчене.

За емоционалното и физическо благосъстояние на малките деца от най-голяма важност е емоционалното благосъстояние на родителите. Ако усещаме, че нещата излизат извън контрол, е време да потърсим подкрепа. 

Важно е да покажем на децата си, че в семейството всичко е наред. Да спазваме основните правила за безопасност и същевременно да поддържаме, доколкото е възможно, стария ред и климат в дома.

Ако децата са по-пакостливи от обикновено, мрънкащи, буйни, съпротивляват се на правилата и реда, това може да не е поради ограничението за излизане навън, а защото усещат нашата тревожност.

И така, в ситуацията на социална изолация трябва да сме доста по-търпеливи към децата си от обикновено. Техният начин да изразяват случващото се е, като се съпротивляват, като ни провокират и се опитват да изместят фокуса ни. Те се грижат за нас, като се опитват да отвлекат вниманието ни от това, което ни тревожи.

Нека да бъдем сдържани и търпеливи към поведението им и да се погрижим за тяхното спокойствие, като се погрижим за своето.

Автор: Виолета Андреева

детски психолог

Виолета Андреева - психолог

Виолета Андреева е детски психолог, чийто фокус е върху подкрепата в процеса на самоусъвършенстване на личността на детето.

Отдадеността на работата с деца я мотивира да разработи авангардния метод SIMPLE, който набляга на играта като естествен детски механизъм за себерегулация и себеусъвършенстване в условия на приемане, уважение и доверие.

Играта, съчетана с индивидуалния подход в сигурна и окуражаваща среда, дава възможност на детето да разгърне потенциала си и да се изгради като една стабилна в емоционален план личност.

Споделете:

Още статии от блога
  • тревожност при децата Как изглежда тревожността при децата? – Част 5

    Ако сте пропуснали първа част на статията „Тревожност при децата и как се появява тя стъпка по стъпка“, вижте текста тук: Част 1 – Какво е тревожност? Част 5 Кога да се обърнем към специалист, за да се справим с тревожността? Независимо дали става въпрос за […]

  • тревожност при деца Как изглежда тревожността при децата? – Част 4

    Ако сте пропуснали първа част на статията „Тревожност при децата и как се появява тя стъпка по стъпка“, вижте текста тук: Част 1 – Какво е тревожност? Част 4 Могат ли родителите да помогнат на децата си при тревожност? Представете си, че сте застанали на брега […]

  • Ползата от думите Ползата от думите

    – И каква е ползата от тях? – Имат смисъл! Запълват празнините от неразбиране,от страх и нужда да се скрием…Запълват празнините от съмнениеи липса на доверие. Рядко изразяват обичтаи не това им е целта. Понякога помощници са на лъжите,друг път предпазват от искрите. Имат смисъл! […]

  • Как изглежда тревожността при децата Как изглежда тревожността при децата? – Част 3

    Ако сте пропуснали първа част на статията „Тревожност при децата и как се появява тя стъпка по стъпка“, вижте текста тук: Част 1 – Какво е тревожност? Част 3 Има ли тревожност при децатаКак изглежда тревожността при децата? “Не съм тревожен, имам проблеми в момента и […]